„Националният отбор е ютия на дъното. Ще я отлепя мъничко”, обеща Любослав Пенев през февруари 2012 г. в ролята си на национален селекционер.
Той отдавна се раздели с поста, но продължаваме да се вглеждаме в причините защо ютията все така е заорала в тинята. Преди време стана дума за чужденците в българското първенство, които са прекалено много, особено във водещите отбори. А това свежда до минимум избора на селекционера, както и да се казва той.
Другата основна причина е липсата на трансфери на българи в големите първенства.
Страни, където футболът не е водещ спорт, но все пак продължават да генерират участия на големи форуми, показаха нагледно формулата - клубовете продават талантите преди да навършат 20 години и добрите резултати са логично следствие на политиката.
Настоящата картинка с родните легионери е доста тревожна. Нямаме нито един футболист в т. нар. топ 5 първенства на Европа. Единствените, прославящи България в странство, играят в Русия - Ивелин Попов, Михаил Александров, Георги Костадинов, Николай Димитров и Петър Занев.
Цели 8 български футболисти опитват да пробият в италианския футбол, но половината от тях са в Серия В, а останалите - в Серия С.
В Меката на футбола - Англия - имаме трима представители. Кун Теменужков, направил през уикенда дебют за „Лийдс” за купата, и вратарите Димитър Евтимов и Димитър Димов - съответно в третото и четвърто ниво на английския футбол.
Поглеждаме към Германия. Без да трябва да ровим в дълбоките архиви, все още си спомняме как Мартин Петров, Димитър Бербатов, Мариан Христов и Красимир Балъков се бяха превърнали в марка за качество и класа. Наши сънародници изкарват прехраната си в регионалните лиги, но те няма как да помогнат на националния отбор.
Стефан Велков, играещ във второто ниво на холандския футбол, има амбицията да бъде забелязан от грандовете в страната и да осъществи трансфер, но все така нямаме никого в Ередивизи.
Останалите се пробват в кипърския, азербайджанския, полския, грузинския, румънския, словашкия и турския футбол.
След като изборът е само от играчи от тези първенства плюс българското, няма как да очакваме участие на световното или европейско първенство. Само ще върна лентата назад към последното ни класиране за голям форум - Евро 2004. В състава личаха играчи на „Байер” Леверкузен, „Динамо” Киев, „Лил”, „Волфсбург”, „Кайзерслаутерн”, „Селтик”, АЕК Атина, „Лече”.
Тук възниква въпросът къде са българските футболисти в елита на Европа - Англия, Испания, Италия, Германия, Франция, Холандия? Кой е виновен - клубовете, които „произвеждат” таланти, мениджърите, самите играчи или някои друг?
Тъй като у нас обичаме да поглеждаме чуждото канче, ще си позволя да го направя и сега.
1. Младежкият ни национален отбор беше загубил шансове дори за баражите в квалификациите за европейско първенство два кръга преди края. На еврофиналите са нашите съседки - Румъния и Сърбия. Традиционно и Хърватия, която се превърна в пример №1 за обещаващи футболисти.
2. Същата тази Сърбия има трима футболисти в Премиършиш („Манчестър Юнайтед”, „Фулъм” и „Кристъл Палас”), един в Чемпиъншип („Хъл Сити”), седем в Ла Лига („Селта”, „Валенсия”, „Алавес”, „Хетафе”, „Ейбар”, „Уеска”) и още осем футболисти в по-долните нива на Испания. Досието на Сърбия става още по-дълго в Италия - 18 (!) представители в Серия А. Седем в Бундеслигата, седем в Лига 1, а списъкът е толкова дълъг за другите държави, че ще ви заболят очите да четете и затова ще го спестя.
3. Прословутата Румъния, с която често се сравняваме във всякакъв план, също е напред с материала - двама в Премиършип („Брайтън” и „Борнемут”), двама в Чемпиъншип („Рединг”, „Нотингам Форест”), трима в Ла Лига („Алавес”, „Атлетик” Билбао и „Еспаньол”), трима в Серия А („Лацио”, „Наполи” и „Дженоа”), един в Германия („Майнц”), един в Лига 1 („Нант”) и един в Ередивизи („АЗ Алкмаар”).
4. Македония - вратар в „Арсенал”, двама футболисти в Ла Лига („Леванте”, „Райо Валекано”), един в Серия А („Дженоа”), един в Ередивизи („Екселсиор”). Логично, тук списъкът е по-кратък спрямо топ първенствата, но все пак е по-дълъг от нашия.
Друга причина за липсата на износ на футболисти в чужбина е закъснялата продажба. Често талантите, които спрягаме за млади, вече са прехвърлили 21 години. По стандартите на клубовете в чужбина тези, които са навършили 22-24 години, вече трябва да са разкрили потенциала си и да бъдат в топ отборите.
Невероятен пример в това отношение са грандовете от Хърватия, както и холандският „Аякс”, които трансферират най-обещаващите състезатели на 18-19, максимум 20 години, и поглеждат към школата за новия Модрич, Манджукич, Перишич, Де Лихт, Де Йонг и Силесен.
От 2014 г. насам четири пъти български играчи са попадали в престижната класация Next Generation на британското издание „Гардиън”. В скоби е посочен сегашният им отбор.
2014 - Божидар Краев („Мидтиланд”)
2016 - Владислав Жиков („Олянензе” - трета дивизия на Португалия)
2017 - Кун Теменужков („Лийдс”)
2018 - Ияд Хамуд („Шефийлд Уензди”")
Дали поне един от тях ще си изиграе добре картите и ще стигне до големия футбол, предстои да видим, но за националния отбор ще трябват повече подобни момчета. Както такива в Next Generation, така и от играчи в големите първенства. За да се наслаждаваме на следващите Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров.
Болно е да установим, че клубовете от топ първенствата загубиха доверие към българския пазар, но такава е действителността. За да успеем отново да изтласкаме ютията нагоре, ще трябват повече усилия. От всички.
Клубовете да увеличат бюджета за школите, а не за заплатата на поредния чужденец.
Футболистите да се фокусират единствено върху работата си на терена, а не да се главозамайват, че с два гола срещу опашкарите са се превъплътили в Роналдо или Меси, да бройкат гаджета по дискотеките и да следят колко лайка имат в социалните мрежи.
Агентите да не мътят главите на клиентите си с предложения, от които печеливши ще бъдат те самите, но не и кариерата на футболиста.
Треньорите да бъдат по-смели и да налагат повече млади българи, вместо да гледаме поредния псевдодрибъл или нескопосан шут от прехвалените чужденци.
Труд, труд и още повече труд. От всички. Само така ще видим повече българи в елитните първенства на Европа. Зимният трансферен прозорец вече е отворен. Остана да си пожелаем един или двама млади български футболисти да получат път за развитие и да очакваме с нетърпение мачовете им в Серия А, Премиършип, Лига 1 или Бундеслигата.
