В исторически план България винаги е разчитала предимно на двата столични гранда Левски и ЦСКА да защитават родната чест в Европа.
„Сините” имат четири ¼ финала за КНК (Купата на националните купи), стигали са и два пъти до същата фаза на Купата на УЕФА. „Армейците” пък са най-успешният български тим в евротурнирите. „Червените” имат четири ¼ финала, два ½ финала за КЕШ (Купата на европейските шампиони) и един ½ финал за КНК.
ЦСКА е известен като „убиец на европейски шампиони”. В историята си отборът е мерил сили с четири първенци на Европа. В три от случаите шампионът в крайна сметка е бил детрониран. Първата жертва на „червените” е Аякс, който губи от ЦСКА през 1974 година. Осем години по-късно на „Българска армия” се сгромолясва и английският Нотингам Форест, а през сезон 1981/82 е надигран друг голям отбор от Острова - Ливърпул.
През 2005 година ЦСКА пак се сблъска с мърсисайдци и въпреки че не ги отстрани, постигна изненадваща победа с 1:0 на митичния „Анфийлд”.
Какво е общото между всички постижения на нашите клубове в Европа? Отговорът е: наличие предимно на българи в съставите им.
Преди години са работели школите не само на топ отборите ни, което ни е позволило да изградим и силен национален тим, чието върхово постижение – четвъртото място от САЩ 94’, ще се помни винаги. Една сериозна част от героите ни от онова прекрасно лято са започнали кариерите си в по-малки отбори. Христо Стоичков е тръгнал от Марица (Пловдив), Цанко Цветанов и Трифон Иванов от Етър (Велико Търново), Даниел Боримиров от Бдин (Видин), Йордан Лечков от Сливен и т.н.
Навсякъде се е работело с децата, но оттогава до сега политиката на родните клубове се измени. Вече купуваме чужденци на килограм, почти не обръщаме внимание на подрастващите, а после се чудим защо правим равенства с футболни джуджета като Малта.
Факт е, че липсват финанси, но няма и желание за работа. И отново избираме по-краткия път. Защо да създаваме български играчи, когато можем да привличаме готови чужденци... В повечето случаи обаче последните са свободни агенти със съмнителни качества и големи заплати. Така се стигна до финансовата криза в Левски и ЦСКА.
Левски остана в „А” група, но ЦСКА слезе при аматьорите. Двата столични гранда принудително погледнаха отново към школите си. „Сините” обаче си стъпиха на краката, благодарение на няколко спонсорски договора, и пак започнаха да привличат чужденци.
Когато не помниш историята си, рискуваш тя да се повтори.
Добрата новина от лагера на ЦСКА е, че ще се инвестира в детско-юношеската школа. Лошата e, че след време няма да се разчита само на българи, тъй като отборът трябва да е „конкурентноспособен”. Това стана ясно от вчерашната среща между привържениците на „червените” и собственика на клуба Гриша Ганчев.
И все пак ЦСКА със сигурност ще произвежда национали. Гриша Ганчев вложи много във школата на предишния си клуб Литекс. Ловчанлии доминираха при младежите и дадоха на България играчи като Ивелин Попов, Георги Миланов, Станислав Манолев и Симеон Славчев. Очакваме нещо подобно и сега.
Иначе дори и настоящият първенец на страната ни Лудогорец влезе в групите на Шампионска лига и стигна до 1/8 финал в Лига Европа с цели петима българи в стартовата си единайсеторка.
Ивайло Петев, Стойчо Стоев и Георги Дерменджиев пък се справяха добре начело на „орлите”, но веднага щом се заложи на чуждестранен треньор в лицето на Бруно Рибейро Лудогорец се провали. Освен назначаването на португалеца, кризата в тима от Разград съвпада и с намаляването на броя на българите в състава. Едва ли е случайно..
Крайно време е да заложим отново на българското. Това звучи като надпис на супермаркет, но важи в пълна сила за „А” група.
Можем да копираме модела на сръбския шампионат. Всеки тим там развива млади таланти, защото в местната Суперлига има ограничение – отборите трябва да имат поне 8 сърби на терена. А в България правилата гласят, че тимовете от "А” група трябва да имат двама български футболисти до 21 години в стартовия си състав, като единият задължително трябва да играе 90 минути, а другият - поне едно полувреме...
Сръбските грандове Партизан и Цървена Звезда нямат избор и залагат на местни момчета. Младежи на по 16-17 години трупат опит в елита на страната и в Европа.
В резултат на това талантите на западната ни съседка са високоценени и грандовете на Стария континент наддават за тях, а младежките гарнитури на страната жънат успехи.
През юни националният отбор на Сърбия до 20 години триумфира на световното първенство в Нова Зеландия, побеждавайки Бразилия с 2:1 на финала.
Имаме и друг пример – Уругвай. Националният им тим е фактор на световната сцена, имат страхотен отбор, а страната е с население от едва 3,5 милиона души. Извинения от типа на „ние сме малка държава” нямат място в случая.
Как преди е можело, а сега не?...
Време е футболните клубове и БФС да спрат да си пречат, за да може отново да се радваме на силен национален отбор и „А” група да възвърне загубените си позиции.
