Футболното хулиганство не е нова тема по германските футболни терени. Когато обаче това хулиганство пробие в двубой между два от най-силните тима в Бундеслигата, явно има проблем.
В събота привърженици на „Борусия” Дортмунд олицетвориха с камъни, бутилки и провокативни транспаранти омразата на германския футбол към „РБ Лайпциг”.
Клубът се бори за място в Шампионската лига още през първия си сезон в първия ешелон. Ненавистта към него идва от факта, че отборът е изцяло собственост на една мощна компания – „Ред Бул”.
„Заколете биковете”, „Ред Бул – врагове на футбола”, гласяха част от надписите.
Сред замеряните с предмети бяха семейства, а шестима фенове и четирима полицаи пострадаха. Директорът на „Борусия Мьонхенгладбах” Макс Еберл взе отношение по случая и заяви: „Без значение е дали харесваш или не харесваш „РБ Лайпциг”. Нещата не трябва да излизат извън контрол”.
Защо са толкова мразени?
Феновете на „Борусия” Дортмунд не са сами. Таблоидът „Берлинер Куриер” отказа да изпише името на клуба преди няколко седмици, като го замени с обидното „Dosenverkauf” (Продавачи на кенчета).
Въпреки че за седем години „РБ Лайпциг” се изкачи с четири нива в германския футбол, омразата е съпътстващ елемент в съществуването на тима, закупен през 2009 г. от „Ред Бул”. Традиционните германски клубове не се издържат по този начин. Не е прието да имат един, толкова могъщ инвеститор.
Залага се на собственици, които имат определен брой акции. „РБ Лайпциг” също има 17 членове в управителния си съвет, но по-скоро те само се съобразяват с традицията отколкото да я спазват всъщност.
Сред най-големите критици на отбора е шефът на „Борусия” Дортмунд Ханс-Йоахим Ватцке, който заяви, цитиран от Би Би Си: "Това е клуб, който е създаден с цел повишаване на приходите на „Ред Бул”, нищо повече".
Известният германски блогър от Лайпциг Андреас Бишоф не пропусна да коментира местния тим:
„Този клуб не е собственост или спонсориран от компания. Този клуб е като аутлет на компанията. Това e съвсем ново ниво на използване на спорта като средство за маркетинг.”
Според други обаче „РБ Лайпциг” е точно това, от което се нуждае едноименният град. В този район на Германия има малко футбол от високо ниво от 1990 г. насам. Централният стадион в Лайпциг беше най-големият в страната със своите 100 000 места.
Запалянковци го препълват през 1987 година, когато „Локомотив Лайпциг” печели КНК след победа над френския „Бордо”. Стадионът беше разрушен след световното първенство през 2006 г., а на негово място беше построен сегашният "Ред Бул Арена".
Тази сантименталност по стария стадион и носталгията по онези времена са причините много фенове да не припознават „РБ Лайпциг”.
Как отборът стигна до такова високо ниво толкова бързо?
Много специалисти виждат назначението на Ралф Рангник като разковничето за успеха на „биковете”. Те тъкмо бяха прекарали два поредни сезона в четвърта дивизия преди пристигането на Рангник през 2012 г.
В ролята си на спортен директор и за малко и на старши треньор, той изведе „РБ Лайпциг” до първо участие в Бундеслигата. Политиката на Рангник е проста – млади състезатели.
Той се старае да купува не скъпи звезди, а жадни за футбол играчи, които преди това не са имали професионални контракти. Така съставът на Ралф Хазенхютъл е най-младият в първенството със средна възраст – малко над 23 години.
В Лайпциг младите футболисти преобразуват енергията си в много тичане и дълбока преса на противниковите състезатели. Така топката бива отнемана още в полето на съперника.
„Дори и да си най-добрият футболист в света, ако трима играчи те атакуват, ти губиш топката”, категоричен е Рангник.
Как спортният директор отговаря на нападките:
„Повече се интересувам от броя на хората, които ни подкрепят. За нас обидите са напълно маловажни. Нямат нищо общо с това, което се стараем да правим”.
