Загубите в спорта, и футбола в частност, са нещо нормално. Колкото и класен да е даден спортист или отбор, рано или късно идва момент, в който нещата не се получават, както трябва, и поражението е факт.
Едно е да загубиш обаче, друго е да те бият като тъпан. Точно по този начин се чувства всеки нормално мислещ футболен фен у нас. Под нормални имам предвид онези, които пренебрегват пристрастията си, когато дойде време за европейски турнири, подкрепяйки и родното, а не само клубното.
Скоросветлинното пропадане на българския футбол в последните години доведе до това отборите в „А” група цял сезон да се бъхтят като луди и да се борят за някакви си европейски квоти, които дават право на участие в ПЪРВИЯ квалификационен кръг на Лига Европа. Фаза, в която играят тимове, на които в близкото минало се подигравахме, че не знаят дали топката е кръгла или квадратна.
А сега, и в близкото бъдеще (почти сигурно и далечно), именно тези дърводелци ще продължат да ни бият на почти всяко място, на което ни хванат.
Не сте съгласни? Имате това право, но как бихте могли да не сте съгласни след поредния жесток пример. Литекс – четвъртият в шампионата отбор, изграден от млади футболисти, считани за големи таланти, в комбинация с добре подплатени чужденци, бе елиминиран от латвийския Йелгава.
За справка – това е 414-ят отбор в ранглистата на УЕФА, който до вчера едва един път в историята си бе прескачал квалификационен кръг в евротурнирите.
Тим, за който дори вече бившият треньор на „оранжевите” Красимир Балъков бе наясно, че играе абсолютно стандартен или по-точно „дървен” футбол. Оказа се обаче, че нивото на играта у нас е „паянтово”, след като отбор с претенциите на ловчанлии допусна във вратата си три гола от латвийските национални герои, които дълго време ще помнят фамозния си успех.
Излишно е да се връщаме и назад във времето. Анализите тогава не накараха много хора да се замислят. Само ще споменем имената на други световни грандове като Зимбру, Мура, Спартак (Търнава), Сараево, Жилина, Санкт Пьолтен, Дьошдьор, Иртиш. Всички те, без да искат, оставиха трайна следа в българския футбол. И то само за последните четири-пет години.
За да бъдем поне малко позитивни обаче, трябва да поздравим Берое и да отчетем факта, че старозагорският тим, който показва постоянно развитие, се справи с друго балтийски "страшилище" – литовският Атлантас. И то с две победи и четири гола разлика.
За съжаление на Петър Хубчев и неговите играчи, провалът винаги засенчва успехите, и Берое ще трябва да се потруди и в следващия кръг, за да си осигури повече внимание от родната публика.
След седмица ще видим по какъв начин ще изглежда и европейската флота на адмирал Никола Спасов и Черно море, както и дали Бруно Рибейро ще продължи фамозния европейски поход на Лудогорец от последните два сезона.
Всички трябва да са наясно с едно. Провалите се търпят, но омръзват, а с това изчезва и интересът на привържениците, които и без това са малцина по родните стадиони.
