Училищните дворове във Великобритания обикновено са арена на футболни спорове. И докато по принцип дебатът е кой елитен английски отбор е по-велик, от началото на месеца темата е изместена от... Купата на африканските нации.
33-ото издание на колоритния турнир, провеждащо се в Камерун, вълнува подрастващите и почти всеки има тим, който подкрепя. Заради мултикултурността на града, столицата Лондон е най-добрият пример за вълнението от магията на Купата на африканските нации.
"Същото е както, когато всички тук подкрепяха Англия миналото лято. Гана е моята страна - ще гледам мачовете на "черните звезди" и ще викам за тях.", казва 17-годишният Нейтън Уилямс от Западен Лондон, на когото не се е наложило да разглежда 24-е отбори-участници, за да намери своя фаворит.
Купата на африканските нации винаги е повод за притеснение сред отборите от английската Висша лига, тъй като остават без африканските си национали за дълъг период по средата на сезона.
Настоящото издание на турнира трябваше да се проведе преди година, но беше отложено заради пандемията с коронавирус. Сега надпреварата се бори с вълната от "Омикрон", а по стадионите допускат само ваксинирани или с негативен тест. Всички мачове обаче се излъчват по телевизията, а у нас можете да ги проследите по RING и на VOYO.BG.
"Трудно ми беше да намеря мачовете в предишните издания. Сега е много по-приятно", споделя 18-годишният Филимон Текмихаел от Южен Лондон, който подкрепя родната си Етиопия.
Турнирът беше разширен от 16 на 24 тима и генерира все по-голям интерес, не само сред британците с африкански корени.
"Досега не го бях гледала, но привлече вниманието ми. Моите приятели го следят и ми стана интересен. Подкрепям Нигерия, само за да дразня един приятел, който е от Гана.", казва Клиз Кристи Реджинолд от Западен Лондон, която е с шрилански корени.
Учителите също следят Купата на африканските нации. Ниам Макилдъф е избрала Нигерия, защото страната също е с патрон Св. Патрик, както родната ѝ Ирландия.
