Златен медал за България! Цялата зала е на крака, трикольорът е вдигнат високо и се чува българският химн. В последните години тази гледка е рядкост. И все пак се случва!
В столицата на Беларус - Минск, една жена беше достатъчно категорична в своята дисциплина, за да не остави и грам съмнение, че трябва да и е на най-високото стъпало на почетната стълбичка. Обикновено след този най-сладък момент в спорта, шампионът се отдава на заслужена почивка. Само че не и тя, не и Мария Оряшкова! Тя е изминала само половината път.
Преди 31 години, на 12 януари, в село Бъта близо до Панагюрище проплаква едно момиче, което е орисано да бъде шампион! При нея няма "Не мога", "Не искам", "Не сега"! Още от тогава Мария е категорична, когато стъпва по пътя към върха. Забелязва го и нейният първи треньор Иван Нетов, който е световен и европейски шампион по джудо и самбо, а днес - един от най-уважаваните международни съдии.
Именно той я кани да се присъедини към клуба му в Панагюрище. Всеки ден Мария изминава по 8 км в едната посока, за да може да се усъвършенства в самбото и джудото. Тази упоритост ѝ се отплаща бързо. През 2004 г. тя става първа у нас при кадетите в джудото. Година по-късно се присъединява към националния отбор по самбо. И така успехите започват да се нижат един след друг.
Чували ли сте за друг български действащ спортист с 4 титли от световни първенства и цели 9 от европейски шампионати? Сигурно се броят на пръстите на едната ръка! Е, прибавете и Мария към тях!
През 2006 г. тя постига фурор в света на самбото, печелейки световната титла на първенството в София. На финала Оряшкова се справя тогавашната шампионка и Анастасия Матросова. В същата година печели и първата европейската титла в кариерата си в категория до 80 кг. - в Белгард.
След 2 години сценарият се повтаря! Мария отново триумфира на световното, но този път в Русия - родината на самбото, и срещу местната любимка Анна Соботина.
Ако си мислите, че има какво и кой да я спре, лъжете се! През 2009 г. в Гърция тя отново е на световния връх!
Следват "леки колебания", разбирайте 2 бронзови и 3 сребърни медала, за да се стигне до 2016 г., когато златото отново е на гърдите ѝ и отново пред българска публика.
Оряшкова винаги е сред фаворитите на големи първенства. Противничките ѝ я уважават безкрайно много! Страхуват се от нея, когато излизат в схватка. И има защо!
Мечтата на Мария е като на всеки спортист - участие на олимпийски игри. Само че няма как това да се получи със самбото, тъй като този спорт все още не е в програмата. За това тя решава да атакува този най-висок спортен връх с друг способ - борбата.
Преди 2 години Мария влиза в залата по борба и вече е част от националния тим. Дори вече взе участие в престижния турнир "Дан Колов - Никола Петров". Всичките ѝ усилия са в тази посока! Просто защото тя е свикнала да не се отказва никога!
С присъщото си упорство Мария се превръща и в единствения спортист, който ще се представи в два вида спорт на Европейските игри в Минск - самбо, където вече е шампионка, и борба. Нейното участие стартира в четвъртък (27 юли). Тя ще се бори в категория до 78 кг.
Извън залата Оряшкова е същата - изключително целеустремена и силна като характер. На едно европейските първенства ѝ съобщават, че майка ѝ е починала. Изборът е дали да остане и да продължи започнатото или да се прибере? Тогава, само на 17 години, Мария решава все пак да опита да спечели титла - точно в деня на погребението на най-близкия си човек.
"Останах. Дори в същия ден на погребението аз се борих там. Не знам как, защото бях на успокоителни, но станах първа и до ден днешен не съжалявам. Само един човек, който не е минал през това, може да ме критикува. Аз съм взела решение за себе си и не съжалявам, защото този човек е останал в моите спомени така, както съм го помнела цял живот, и искам и така да остане завинаги", разказа преди години пред bTV Оряшкова.
Днес тя може да се похвали и с една сбъдната мечта. Преди време Мария се зарича, че ще завърши образованието си в Национална спортна академия. Тя вече е докторант!
В свободното си време пък е заобиколена от близките си приятели. Може би ще ви е интересно, че наглед коравото момиче много обича плюшени мечета!
Шампионите у нас са малко, спортистите, които са пример и вдъхновение, също. Мария Оряшкова е и двете! Защото, на колкото и фронтове да "воюва", тя никога не изпуска целта от поглед! А накъде е тръгнала? Към върха, естествено!
