Какво правиш, когато видиш човек със синдром на Даун? Обръщаш се? Изтръпваш, смятайки човека с генетичното заболяване за обречен? Поглеждаш го? Съжаляваш го? Съжаляваш, че животът им е отредил на бъдат „различни”.
Да, те са различни.
Родени от играта на природата, от един различен танц на гените, който води до тяхната поява. Наричат ги „слънчевите деца". Защо точно така? Защото винаги, абсолютно винаги носят усмивката на лицата си.
Категорично заставам зад тези думи. Огромни усмивки, които топлят всеки. Всеки, който има смелостта и щастието да се докосне до тях. Един от тях е и героят в тази история – Пламен. Това е история за едно силно, смело сърце. За една заразителна усмивка, която не оставя никого безразличен.
„Много, много ми се радват… ”, това споделя самият Пламен.
Трудно някой може да остане безразличен към него. Трудно можеш да не се усмихнеш, когато се запознаеш с Пламен. Трудно можеш да не си зададеш въпросът: „А моето оправдание, какво е?”
Преди време ви запознахме с Пламен, чието изкушение да се набере на лостовете в парка бе много по-силно от етикета, който получава от своето раждане - дете със синдром на Даун. Напук на съдбата той вече тренира спортна гимнастика не при кога да е, а при легендарния Йордан Йовчев.
„Той се бори със заболяването, което има в ежедневието си и въпреки всичко намира време за тренировки. Напредва изключително бързо, защото най-вече той има огромно желание да тренира, той просто има много енергия. Той ни напомня, че не трябва да мрънкаме толкова много. На нас животът към днешна дата ни е предоставил много повече, отколкото на него.”, споделя Йовчев.
След всяка тренировка върху дланта му има мазоли, които предизвикват щастие за него. Защо? Защото това е доказателство, че по време на тренировката е дал всичко от себе си. И не. Той не търси причина за оправдание, а повярвайте ми, той може да намери много повече от нас.
Снимка:
bTV
„Чувствам се много добре по време на тренировка. Много обичам спорта. Той ми носи много емоции. Тук е забавно и влагам много, много усилия. Харесвам Йордан Йовчев, защото той тренира с мен. Хваща се с мен на халките, помага ми.”, споделя с огромна усмивка Пламен.”
Пламен проплаква преди 20 години в София. Ражда се с проблем в сърцето, което води до посиняване.Освен всичко друго, при него липсва един мускул, а има и чисто генетични проблеми. Това, което чуват родителите му от лекарите, трудно се забравя.
Снимка:
bTV
„Питаха дали ще оставим Плами, защото Пламен ще умре. Тези деца умират. Майка му, разбира се си го хареса много, защото това бе нейното дете. Когато лекарката попита, добре де, вие не забелязвате ли нещо?”, спомня си с болка бащата на Пламен.
От болницата излизат със скандал още на втория ден. Отказват им ваксинация, а бащата е категоричен, че лекарите не са искали да носят отговорност. Медиците са били в още по-голям шок от тях, защото не са знаели, как да действат. Родителите на Пламен също изпадат в неподготвена ситуация. Не знаят, как да подходят към него. Не знаят дали няма да бъде опасен. По онова време литературата, свързана с даунчетата в България е била твърде ограничена. Налага се да търсят информация от Русия, Австралия и Холандия.
Напук на думите на лекарите, Пламен израства като щастливо дете. Винаги изразял любовта си чрез силни прегръдки, които понякога имали обратния ефект върху децата, хората. Но докоснеш ли се до Пламен, до усмивката му, трудно можеш да не го обикнеш. На 12-годишна възраст обаче получава поредния шамар от съдбата - остава полусирак, след като майка му губи битката с рака. Още едно препятствие, което животът е решил, че Пламен може да преодолее. Оттогава плътно до него стои Марияна – негов придружител и най-добър приятел.
„Той беше като едно зверче, което не може да укротиш, защото иска да види света. Той беше като пружинка. Но няма човек, който да не го обича и да не го харесва него. И познат и непознат. Просто е душа, няма сърце има… не знам какво, просто е страхотен.”, споделя Марияна
Двамата преминават през отхвърлянето от системата и обществото. Въпреки това,с много усилия успяват. Пламен посещава нормално училище, ходи на логопед. До завършване на средното си образование Пламен получава необходимите социални помощи. Със завършването на 12 клас обаче за държавата Пламен все едно изчезва, а месечните помощи са далеч дори от минималната работна заплата. Животът обаче е решил и друго. Пламен преживява две сърдечни операции и манипулация на очите. Но това все още не е всичко.
„В момента има проблем, той е със пейсмейкър и когато трябваше да го направим, той беше герой, аз не знам дали бих могъл да го издържа. Казвахме му - това тук е пейсмейкър. Беше си го кръстил, ето това тук е Джордж, той ми помага. Всички казваха, че той няма да се справи. Но виждате. Той успя.”, споделя гордият баща.
Снимка:
bTV
Историята обаче не продължава нито с тъга, нито с отчаяние. Напротив. Продължава с усмивка. Пламен е вдъхновение. Действа като импулс на всички деца в залата. Той не се интересува от това как го виждаме ние, нито как го възприемаме. Той знае само едно. Въпрос на личен избор е, какво ще видиш с очите, които имаш.
