Надеждата избледнява.. все повече!
Следващите шест месеца са изключително важни за Григор Димитров
След слабите резултати през 2015 година, не бяха много онези, които подозираха, че Григор Димитров може да ни разочарова още повече през новия сезон. Той бе чакан с огромно нетърпение, а началото бе обещаващо. Финал в Сидни, четвъртфинал в Бризбън и полуфинал в Делрей Бийч. Изглеждаше, че българинът подобрява играта си и годината ще бъде изпълнена с много повече успехи.
Това показваше логиката. При Григор обаче, както вече сме свикнали, логиката не важи!
Защото не е логично да победиш втория в световната ранглиста Анди Мъри в края на март, а през април и май да се сринеш срещу играчи като Диего Шварцман, Пабло Кареньо-Буста и Александър Зверев.
Да, поражението от Шварцман бе на финал. Димитров имаше и физически проблем, но дори това не го оневинява, че не спечели мача, водейки със сет и 5-2 гейма във втория. Плюс това, да не забравяме, че на турнира в Истанбул нямаше нито един (!) представител от топ 20 на световната ранглиста, а единственият поставен пред Григор – Бърнард Томич, отпадна още във втори кръг. На финала пък негов съперник бе 87-ят в света. Е, след всичко изброено, не бе ли длъжен Димитров да прибере трофея у дома!?
На пресконференцията след загубата от Шварцман талантът от Хасково спомена, че трябва да е по-стабилен психически и да не мисли прекалено много за подобни мачове, за да може да бъде по-спокоен в предстоящите си срещи.
Да, той е прав, но едно е да говориш и мислиш, друго е да действаш. Само два дни след същия този брифинг, Григор бе победен в първия кръг на „Мастърс”-а в Мадрид от Кареньо-Буста, а седем дни по-късно, вече като 35-и в ранглистата, Саша Зверев го разгроми в Рим (1-6, 4-6). Спокойствие и психическа стабилност? Не мисля!
И изведнъж всички надежди, целият този ентусиазъм от началото на годината, се изпариха и отидоха не на кино, а зад киното!
И тъй като не съм привърженик на тоталното черногледство към изявите на най-добрите ни спортисти (и без това са малко), се замислих има ли нещо позитивно в ситуацията, в която попадна Григор за пореден път?
Дори и да ви се струва странно – да, има!
Позитивно е, че до началото на „Ролан Гарос” има две седмици. Напълно достатъчни, за да бъде позабравена драмата в Истанбул, да бъдат открити грешките, да бъде подобрено физическото състояние (което видно не е на ниво след раздялата с Роджър Рашийд), и с нови сили българинът да атакува кортовете в Париж.
Всяка евентуална победа там ще прибавя точки към актива му в ранглистата, защото преди година Димитров напусна „Ролан Гарос” още в първи кръг. Подобна е ситуацията и с почти всички останали турнири, в които той ще вземе участие в оставащите шест месеца до края на сезона.
В нито един от тях Григор няма да защитава много точки. През 2015-та в същия период най-впечатляващите му постижения бяха:
- Трети кръг на Уимбълдън
- Осминафинал в Синсинати (Мастърс 1000)
- Четвъртфинал в Куала Лумпур (АТП 250)
- Четвъртфинал в Стокхолм (АТП 250)
- Осминафинал в Париж (Мастърс 1000)
Все резултати, които могат да бъдат надскочени с по-добра игра и най-важното – по-голяма доза самочувствие и увереност. Ако Григор постигне повечко победи до края на 2016 година, то връщането му обратно в Топ 30 няма да е проблем. А спечелен турнир от категория „АТП 500” например, ще го доближи максимално дори до първите 20.
Напълно възможно е следващите шест месеца да се окажат изключително важни за кариерата на нашето момче оттук нататък. Защото примерите за големи таланти, кретащи за поредна година в средата на челната стотица, са много, и Димитров не е далеч от това да бъде един от тази група.
На път е да изпадне от друга група – тази на „младите”. Само след няколко дни, на 16 май, Григор ще навърши 25 години. Възраст, на която се очакваше той вече да е спечелил двуцифрен брой титли и да има постоянно присъствие в решителните кръгове на турнирите от „Големия Шлем” и „Мастърс”.
Сега обаче българинът е много далеч от прогнозите на специалистите преди 5 години, а новите „млади” крачат все по-уверено и на свой ред са амбицирани до краен предел в скоро време да разбият хегемонията на лидерите.
В заключение ми се иска да споделя, че присъствайки на турнира в Истанбул, видях с очите си, че Григор все още е тенисист от висока класа, който едновременно може да играе ефективен и красив тенис. И го прави, когато си повярва с една идея повече.
Тази увереност обаче е нужна постоянно, във всеки един мач, и Димитров трябва да намери специалист, който да му я осигурява, набивайки в неговата глава ежеминутно всеки ден, че е способен на големи неща. В противен случай, чакането ни за голямото завръщане на Григор може да не свърши никога..
