След слабите резултати през 2015 година, не бяха много онези, които подозираха, че Григор Димитров може да ни разочарова още повече през новия сезон. Той бе чакан с огромно нетърпение, а началото бе обещаващо. Финал в Сидни, четвъртфинал в Бризбън и полуфинал в Делрей Бийч. Изглеждаше, че българинът подобрява играта си и годината ще бъде изпълнена с много повече успехи.
Това показваше логиката. При Григор обаче, както вече сме свикнали, логиката не важи!
Защото не е логично да победиш втория в световната ранглиста Анди Мъри в края на март, а през април и май да се сринеш срещу играчи като Диего Шварцман, Пабло Кареньо-Буста и Александър Зверев.
Да, поражението от Шварцман бе на финал. Димитров имаше и физически проблем, но дори това не го оневинява, че не спечели мача, водейки със сет и 5-2 гейма във втория. Плюс това, да не забравяме, че на турнира в Истанбул нямаше нито един (!) представител от топ 20 на световната ранглиста, а единственият поставен пред Григор – Бърнард Томич, отпадна още във втори кръг. На финала пък негов съперник бе 87-ят в света. Е, след всичко изброено, не бе ли длъжен Димитров да прибере трофея у дома!?
На пресконференцията след загубата от Шварцман талантът от Хасково спомена, че трябва да е по-стабилен психически и да не мисли прекалено много за подобни мачове, за да може да бъде по-спокоен в предстоящите си срещи.
Да, той е прав, но едно е да говориш и мислиш, друго е да действаш. Само два дни след същия този брифинг, Григор бе победен в първия кръг на „Мастърс”-а в Мадрид от Кареньо-Буста, а седем дни по-късно, вече като 35-и в ранглистата, Саша Зверев го разгроми в Рим (1-6, 4-6). Спокойствие и психическа стабилност? Не мисля!
И изведнъж всички надежди, целият този ентусиазъм от началото на годината, се изпариха и отидоха не на кино, а зад киното!
И тъй като не съм привърженик на тоталното черногледство към изявите на най-добрите ни спортисти (и без това са малко), се замислих има ли нещо позитивно в ситуацията, в която попадна Григор за пореден път?
Дори и да ви се струва странно – да, има!
Позитивно е, че до началото на „Ролан Гарос” има две седмици. Напълно достатъчни, за да бъде позабравена драмата в Истанбул, да бъдат открити грешките, да бъде подобрено физическото състояние (което видно не е на ниво след раздялата с Роджър Рашийд), и с нови сили българинът да атакува кортовете в Париж.
Всяка евентуална победа там ще прибавя точки към актива му в ранглистата, защото преди година Димитров напусна „Ролан Гарос” още в първи кръг. Подобна е ситуацията и с почти всички останали турнири, в които той ще вземе участие в оставащите шест месеца до края на сезона.
В нито един от тях Григор няма да защитава много точки. През 2015-та в същия период най-впечатляващите му постижения бяха:
- Трети кръг на Уимбълдън
- Осминафинал в Синсинати (Мастърс 1000)
- Четвъртфинал в Куала Лумпур (АТП 250)
- Четвъртфинал в Стокхолм (АТП 250)
- Осминафинал в Париж (Мастърс 1000)
Все резултати, които могат да бъдат надскочени с по-добра игра и най-важното – по-голяма доза самочувствие и увереност. Ако Григор постигне повечко победи до края на 2016 година, то връщането му обратно в Топ 30 няма да е проблем. А спечелен турнир от категория „АТП 500” например, ще го доближи максимално дори до първите 20.
Напълно възможно е следващите шест месеца да се окажат изключително важни за кариерата на нашето момче оттук нататък. Защото примерите за големи таланти, кретащи за поредна година в средата на челната стотица, са много, и Димитров не е далеч от това да бъде един от тази група.
На път е да изпадне от друга група – тази на „младите”. Само след няколко дни, на 16 май, Григор ще навърши 25 години. Възраст, на която се очакваше той вече да е спечелил двуцифрен брой титли и да има постоянно присъствие в решителните кръгове на турнирите от „Големия Шлем” и „Мастърс”.
Сега обаче българинът е много далеч от прогнозите на специалистите преди 5 години, а новите „млади” крачат все по-уверено и на свой ред са амбицирани до краен предел в скоро време да разбият хегемонията на лидерите.
В заключение ми се иска да споделя, че присъствайки на турнира в Истанбул, видях с очите си, че Григор все още е тенисист от висока класа, който едновременно може да играе ефективен и красив тенис. И го прави, когато си повярва с една идея повече.
Тази увереност обаче е нужна постоянно, във всеки един мач, и Димитров трябва да намери специалист, който да му я осигурява, набивайки в неговата глава ежеминутно всеки ден, че е способен на големи неща. В противен случай, чакането ни за голямото завръщане на Григор може да не свърши никога..
