Допинг. Думата, която хвърля петно върху кариерата на всеки елитен спортист. Уличените са безброй, наказанията - регулярни, но завръщането след скандал със забранени стимуланти е трудно, дори и невъзможно.
Всяка година Световната антидопингова агенция публикува списък със забранени за употреба вещества. Спортистите и треньорите им са наясно какво е разрешено и какво не, но въпреки това се правят опити за измама и манипулиране на резултати. Най-пресният случай с употреба на непозволени стимуланти стана обществено достояние днес, след разследване на bTV.
Трима плувци от националния отбор - Здравко Баблаков, Светлозар Николов и Благой Панайотов, са дали положителни проби за архаичния медикамент станозолол само пет месеца преди олимпийските игри в Токио.
Станозололът, известен и като Стромба, е анаболен стероид от 60-те, който отдавна е в забранената листа на Световната антидопингова агенция (WADA) и спортистите избягват да го употребяват, тъй като съвременните тестове го улавят повече от 6 месеца след ползването му.
Допинг скандалите в родния спорт не са един и два, но може би най-фрапантни са тези в олимпийските години, когато всички се борят да стигнат до най-голямата сцена, печелят квоти, макар и трудно, но само за да се окаже, че по пътя към целта са приели медикамент, който не трябва.
В следващите редове ще изброим и най-сериозните случаи на български атлети, изгоряли с допинг покрай олимпийските игри.
Снимка:
Lap.bg
На 12 август 2016 г. атлетката Силвия Дънекова стана първият спортист на олимпийските игри в Рио де Жанейро, хванат с допинг. Шампионката и рекордьорка на страната ни в дисциплината 3000 м с препятствия бе уличена в употребата на кръвния допинг - еритропоетин, известен като ЕПО.
В навечерието на олимпийските игри в Пекин 2008 бегачката на средни разстояния Даниела Йорданова "изгърмя" с тестостерон и въобще не стигна до надпреварата в китайската столица, след като Международната федерация по лека атлетика поиска от родната централа тя да бъде извадена от националния отбор за игрите.
Месец след като стана ясно, че Йорданова е с допинг, от БФЛА спряха състезателните права за 2 години на спринтьорката Тезджан Наимова, а причината бе, че тя е манипулирала своя допинг проба. Постановлението отново дойде след разпореждане от ИААФ през първата седмица на септември 2008 г. Тезджан обаче участва в Пекин като слуховете, че тя не е издържала допинг контрол тръгнаха още преди отпътуването й за олимпиадата.
На 3 март 2013 г. Наимова спечели европейската титла на 60 метра в зала в Гьотеборг, но впоследствие се оказа, че е използвала забранени вещества и се наложи да върне отличието. След второто провинение тя получи доживотно наказание.
През юни 2016 г. двама българи бяха сред заловените с допинг спортисти при мащабна акция на Международния олимпийски комитет и на Световната антидопингова агенция. Щангистите Боянка Костова и Валентин Христов, които се състезават за Азербайджан, се оказват с положителни проби, а един от препаратите, с които допускат грешка е станозолол. Проверката, която лиши Христов и Костова от участие на олимпийските игри в Рио бе на базата на техните проби, дадени 4 години по-рано по време на игрите в Лондон.
През март 2016 г. с положителна проба за допинг се оказа и параатлетката Стела Енева. Световната шампионка в мятането на диск и вицешампионка в тласкането на гюле, която имаше квота за параолимпийските игри в Рио де Жанейро, бе наказана за четири години заради наличието на анаболния стероид оксандролон в кръвта й.
На 27 юни 2008 г., преди олимпийските игри в Пекин, 11 национали по вдигане на тежести са хванати с допинг при внезапна проверка. При мъжете са: Ивайло Филев, Демир Демирев, Мехмед Фикретов, Иван Стоицов, Георги Марков, Иван Марков, Алан Цагаев и Величко Чолаков. При жените положителна допинг проба са дали Милка Манева, Донка Минчева и Гергана Кирилова. Всички те са включени в разширения състав на националния отбор по вдигане на тежести. На 28 юни Българската федерация по вдигане на тежести обявява, че ще изтегли отбора си от участие на игрите в Китай.
Седем години по-късно отново 11 родни тежкоатлети "изгърмяха" след употреба на забраненото вещество станозолол. Заради скандала, родната федерация трябваше да плати 250 000 долара, за да бъдат възстановени правата й.
На 24 юни 2008 г. националката по спортна стрелба Антоанета Бонева, вече Костадинова, отпадна от надпреварата в Пекин след положителен тест за кокаин.
18 юли 2007 г. Международната федерация по лека атлетика спря състезателните права на европейската шампионка на 400 метра Ваня Стамболова и европейската вицешампионка на висок скок Венелина Венева заради наличие на завишени количества тестостерон в техните допинг проби.
През юни 2007 г. олимпийският шампион от Сеул и трикратен световен шампион по вдигане на тежести Севдалин Маринов бе наказан от Спортният арбитражен съд да не работи като треньор в този спорт доживот. Тежката санкция бе заради откритите от австралийската полиция в Маринов анаболни стероиди през ноември 2003 година.
През 2004 г. българският щангист Алан Цагаев дава положителна проба за допинг преди олимпийските игри в Атина. В резултатите от втората проба е открито наличието на станозолол, а Цагаев е лишен от състезателни права за две години.
На игрите в Сидни през 2000 г. трима родни щангисти са уличени в употреба на забраненото вещество фуроземид. Ден след като МОК отнема сребърното отличие на Иван Иванов (56 кг), още двама наши щангисти са хванати със забранения диуретик - олимпийската ни шампионка при най-леките Изабела Рифатова и бронзовият медалист Севдалин Минчев (62 кг).
В началото на август 2000 г. лекоатлетката Ива Пранджева дава положителна проба за допинг, която показва наличието на анаболен стероид и тя е лишена от състезателни права доживот. Наказанието е второ, тъй като е уличена в употреба на забранени стимуланти и четири години по-рано - на олимпийските игри в Атланта.
На олимпиадата в Сеул заради допинг са анулирани олимпийските титли на Митко Гръблев и Ангел Генчев - хванати с нандролон. Останалите български щангисти са спрени от участие.
Месец преди олимпиадата в Барселона през 1992 г. 17-годишната Мая Христова и нейни съотборнички са обвинени в употреба на допинг и пропускат своя шанс да участват на най-големия спортен форум. Шест дни след началото на игрите момичетата са оправдани от съда. Българската федерация по гимнастика, която е свидетел по делото от страна на Мая Христова, депозира финансов иск за "пропуснати ползи", т.е. за обезщетение на спортистката, като сумата от близо един милион лева е изчислена на базата на предвидените финансови стимули за призьорите от олимпийски игри. На световното първенство в Индианаполис през 1992 г. Мая Христова е била включена в сборния отбор на света и е имала реални шансове да спечели медал в Барселона.
