Кокаинът е стимулант, който създава еуфорично усещане за щастие и повишена енергичност, като тези настроения се сменят с чувство на безпокойство и депресия след преминаване на стимулиращия ефект. Честата употреба на кокаин води до развитие на тахифилаксия (постепенно привикване на организма към него, което води до отслабване на ефекта). Възможна последица от тафилаксията е появата на желание за употреба на субстанции с по-силен ефект.
Използването на кокаина за повишаване на спортните постижения е рядко срещано явление. Положителният ефект от кокаина върху спортните постижения е минимален и се свежда до повишаване на възбудимостта и вниманието в следствие на прием на малка доза. Приемът в големи дози има отрицателно влияние – намалява концентрацията и предизвиква ненужна агресия у спортиста.
Това е определението, което ще прочетете за кокаина в сайта на Националния антидопингов център. Следи от този кристален тропанов алкалоид, получаван от листата на растението кока, нерядко се появява в пробите на спортисти от най-високо ниво. И наказанието е дългосрочна дисквалификация, най-често за 2 години.
От 2021 г. обаче Световната антидопингова агенция (WADA) планира съвсем различен подход. Наказанието ще бъде драстично намалено - лишаване от състезателни права едва за три месеца.
Либералният член
Промяната бе гласувана на заседание през ноември. В новата версия на антидопинговия кодекс, който ще влезе в сила от 1 януари 2021 г., присъства член 10.2.4.1 със следното съдържание:
1. Наказанието за употреба на наркотици ще бъде три месеца без възможност за намаляване, ако спортистът успее да докаже, че е употребил веществото в извънсъстезателен период, а не с цел подобряване на резултатите.
2. Периодът може да бъде намален до един месец, ако извършителят се подложи на рехабилитация. В същото време спортист, който се опита да подобри състезателните си резултати с помощта на наркотични вещества, ще получи 2-годишно наказание.
3. В близко бъдеще експертите на WADA ще определят списък с веществата, чиято употреба ще бъде регулирана от член 10.2.4.1.
Юристите на организацията са категорични - кокаинът със сигурност ще попадне във въпросния списък. Той често е наричан "главния наркотик" на спортистите.
По този начин WADA решава важен проблем - с въвеждането на конкретен срок за санкцията се премахва необходимостта от съдебни производства. "Можем да насочим освободените ресурси към антидопингови процедури, които действително влияят на нивото на спортната конкуренция", подчерта говорителят на агенцията Джеймс Фицджералд.
През 2015 г., когато беше приета настоящата версия на антидопинговия кодекс, спортистите масово твърдяха, че употребата на кокаин най-често има за цел чисто развлечение. В същото време при положителна проба се предвижда до 4-годишно наказание, точно както и за повечето видове "истински" допинг. Специалистите от WADA посочват, че наркотиците и в частност кокаинът са социален, а не спортен проблем.
Критиците обаче твърдят, че по този начин се дава зелена светлина за любителите на белия прах, които възприемат кокаина като неизменна част от всяко парти. Така постепенно се заражда дебат за ролята на наркотиците в спорта и какво действително трябва да бъде наказанието за тяхната употреба.
История и ефекти
Зимните олимпийски игри през 1968 г. са първите, на които спортистите минават допинг контрол. Всички 86 проби се оказват отрицателни. През 60-те години WADA още не съществува - агенцията се появява едва през 1999 г. Първата антидопингова инициатива идва от Международния олимпийски комитет и няма превантивен, а реакционен характер. Някои професионални спортисти от онова време използват наркотици с цел по-бързо възстановяване - предимно кокаин и амфетамини.
Най-вече това важи за колоездачите от Тур дьо Франс. В средата на миналия век обиколката е истинско предизвикателство - етапите с дължина до 400 километра продължават понякога по 18 часа. Състезателите не разполагат с достатъчно храна и вода, борят се със скуката, а на всичкото отгоре на следващия ден трябва отново да са във върхова форма.
Алкохолът и наркотиците се превръщат в обичайно явление сред колоездачите. Смъртта на един от тях - Том Симпсън - води до появата на списъка със забранени наркотици в спорта. През 1967 г. Симпсън се зарежда с алкохол и амфетамини в 45-градусовата жега директно в хода на етапа. Пада на асфалта и издъхва.
МОК трудно воюва с допинга и затова е учредена WADA. Агенцията поема изцяло отговорността за списъка със забранени вещества и тестването на спортистите. Кокаинът и останалите наркотици незабавно са забранени.
В защита на наказанието
Въпросът доколко кокаинът влияе върху представянето в спорта е твърде спорен. Твърди че, че той може да доведе до повишаване на издръжливостта, да засили умствената дейност и да намали нуждата от сън. Всичко това става факт само ако веществото е прието в състезателен период. Ефектите са незабавни и краткосрочни. Ето защо даденият състезател трябва да посегне към кокаина 10 минути преди старта или по време на самото състезание.
Никак не са за пренебрегване и рисковете за здравето при употребата на кокаин в комбинация с физическа активност - вероятността за инсулт или инфаркт се увеличава критично.
Разбира се, въпросът има и морална страна. Председателят на Руския олимпийски комитет Станислав Поздянков е убеден, че строгото наказание трябва да бъде запазено. "Настоящите норми за отхвърляне на наркотиците под всякаква форма в живота на спортистите са изключително важни. Те вредят на здравето и подкопават моралните устои на обществото".
В резултат на трагедия
През май 2014 г. новороденият син на футболиста Джейк Ливърмор умира в лондонска клиника. Екипът най-напред обявява бебето за мъртвородено, но разследването установява редица груби лекарски грешки, заради които детето е живяло само половин час. След трагедията Ливърмор не пропуска нито една тренировка на "Хъл Сити".
През април 2015 г. Джейк се проваля на допинг тест. Положителната проба е за кокаин. 25-годишният футболист в разцвета на силите трябва да остане извън терена за 24 месеца. Това е наказанието, предложено от Футболната асоциация на Англия. Клубът го отстранява за периода на разследването, което приключва през септември. Ливърмор е оправдан.
Играчът посяга към наркотика заради тежка депресия заради смъртта на сина си. Предвид това обстоятелство във ФА преценяват, че изхвърлянето му от футбола само ще навреди още повече и му дава шанс да "възстанови живота си". През май 2016 г. Джейк и съотборниците му празнуват завръщането на тима във Висшата лига. Той излиза на "Уембли" заедно с малкия си син - Джейс се ражда в няколко месеца по-рано.
Подобни сюжети винаги се използват от привържениците на намаляването на санкцията. Примерът на Ливърмор демонстрира какво може да се случи със спортист, ако в живота му настъпи трагедия.
Нека не забравяме - спортистите също са хора. При стресови ситуации те търсят начин да излязат от дупката, понякога и с използването на психоактивни вещества. Затова треньорите и психолозите, семейството и приятелите играят изключително важна роля.
През 1991 г. звездният център от НБА Рой Тарпли е наказан за 3 години заради кокаин. Това е и краят на кариерата му в Лигата на извънземните. Тарпли си изкарва прехраната в Европа, а през 2015 г. почива на 50-годишна възраст. Споделя, че е опитал кокаин още в колежа, а пристрастяването му се задълбочава с появата на парите и славата.
В българския спорт също има примери за употреба на допинг. През 2008 г. състезателката по стрелба Антоанета Бонева даде положителна проба за кокаин и макар категорично да отрече някога да е посягала към наркотика, бе наказана за 2 години и пропусна олимпийските игри в Пекин.
Волейболистът Спас Байрев също изтърпя 24-месечна санкция, след като бе хванат с марихуана и призна вината си.
Кратко обобщение
Наркотиците са зло и в WADA смятат, че уличените трябва да бъдат спасени, а не наказани. От човешка гледна точка това изглежда съвсем правилно. Каква обаче ще бъде реакцията на спортистите? Ще разчетат ли новите правила като предупреждение или - напротив, ще решат, че просто ще им бъде позволено повече отпреди?
Заб.: Използвани са материали по темата на lenta.ru
