Голямата звезда на женския ни хандбал Елизабет Оморегие прави фурор в Шампионската лига с екипа на словенския "Крим Меркатор" Любляна. 19-годишната състезателка гради впечатляваща кариера и се превърна в любимка на местните фенове.
"В Словения определено ми харесва, а и България не е далеч. Семейството ми липсва, но хандбалът ми помага да се справям по-лесно", споделя Оморегие, която вече говори словенски почти перфектно.
Елизабет е родена и израснала в Атина. Бащата Тайво е нигериец, майката Наталия Асенова - бивша хандабилстка. По-късно семейството, което отглежда още три деца, се мести в Плевен. Там Оморегие тръгва на училище и започва да тренира лека атлетика. Един ден местен треньор по хандбал я кани да опита различен спорт. "Тогава бях на 8 години. Съвсем скоро разбрах, че хандбалът ще играе важна роля в моя живот".
Благодарение на феноменалната си атлетичност Елизабет напредва с впечатляващи темпове. Заради ниското ниво у нас трансферът й в голям клуб е въпрос само на време. И офертата на "Крим" не закъснява. "Това бе прекрасна възможност да демонстрирам качествата си. Освен това тук наистина умеят да работят с млади състезатели. Мога да подобря играта си още повече".
През настоящия сезон българката е водеща фигура в тима си на европейската сцена. "Крим" стигна до основната фаза без нито една загуба на собствен терен. С 34 гола в 6 мача Оморегие е на пето ясто в списъка с най-добри реализатори в Шампионската лига. Дебютът й в надпреварата бе преди две години, когато тя отбеляза 34 попадения за цялото издание.
"За мен е наистина специално да играя в този турнир. Много съм щастлива да играя за "Крим", чието име означава нещо в Европа. Все още съм доста влада, а въпреки това играя по над 40 минути на това ниво".
"Тя е нашето съкровище - подчертава треньорът на клуба Урош Брегар. - Винаги сме имали добра скаут мрежа и Елизабет е страхотна находка".
Заради противоречия с бившия си треньор в България, Оморегие не играе почти две години, преди да замине за Словения. "Тя мисли за хандбал дори извън залата. Той е нейният живот, макар че все още е в категорията на талантите. Чакат я години усилена работа, въпреки че вече блести като перла".
Елизабет ще навърши 20 следващия месец и е наясно, че тепърва има да учи. "Трудните мачове са най-добрата школа. Само чрез реални ситуации е възможно да си вземеш правилните поуки. Научаваш се как да реагираш и не допускаш грешките повторно".
Елизабет твърди, че в България има и други качествени състезатели. "Те обаче нямат шанс да блеснат. Затова трябва да направят голямата крачка и да се преместят в чужбина. Моята голяма мечта? Да спечеля Шампионската лига, разбира се".
