Какво ви става, да не са ви намерили с обява? Тази обида е предназначена за спортистите, които не оправдават очакванията на зрителите. В случая на Ерик Мусамбани обаче това е самата действителност.
През един априлски ден на 2000 г. по радиото в Малабо - столицата на Екваториална Гвинея - звучи любопитно съобщение. Всеки желаещ може да влезе в националния отбор по плуване… който към онзи момент на практика не съществува. Уловката е там, че Международният олимпийски комитет (МОК) предоставя на африканската страна уайлдкард за един участник на игрите в Сидни.
Кой обаче да бъде пратен на отговорната мисия? Невероятно, но на обявата откликва само един ентусиаст - 22-годишният Ерик. Той рискува с твърдението, че умее да плува прилично. И получава вакантното място. Това е само първото от поредица забавни събития, които скоро го прославят в цял свят.
Тренировки през уикенда
До олимпийските игри остават само 5 месеца. Въпросът е къде да се провеждат тренировките - в морето? В реката? Работата е там, че Екваториална Гвинея никога не е разполагала със стандартен 50-метров басейн.
На 6 май 2000 г. за първи път в живота си Ерик влиза в плувно съоръжение. Това става със съдействието на местния хотел "Урека", който разполага с 13-метров басейн без маркирани коридори. А и за какво са им коридори на гостите в хотела?
Мусамбани тренира съвсем сам. Може да прекарва в басейна до 2 часа, и то само през уикенда. По силите му се оказват максимум четири дължини накуп, или общо 52 метра. Треньорът му се появява непосредствено преди старта на игрите. Двамата пътуват до Сидни в продължение на три дни.
Антирекорд и... овации
Едва в Австралия Ерик зърва за първи път 50-метров басейн. До самите квалификации той вярва, че ще трябва да преодолее само веднъж въпросната дистанция и това е всичко. Преди старта обаче научава от треньора си, че квотата е за 100 метра.
Съперниците му - от Нигер и Таджикистан - са оборудвани с модерни и скъпи бански костюми, но очевидно не са внимавали за правилата. Те не дочакват стартовия пистолет и са дисквалифицирани. Така Мусамбани, навлякъл най-обикновени бански, остава съвсем сам. Необходимо му е време от минута и 10 секунди, за да попадне в основната схема.
Но за аматьор, започнал да плува само преди няколко месеца, това е невъзможно. Мусамбани криво-ляво преодолява първата дължина, но след обръщането се случва нещо невъобразимо. Той едва повдига ръцете си и отчаяно пляска върху водата. Зрителите са завладени от тягостното усещане, че състезателят може да се удави. Ерик обаче някак стига до финала.
Времето му - 1:52:72 минути - официално е най-лошият резултат на 100 метра свободен стил в историята. Някои твърдят, че Ерик е комедиант, който няма място на игрите. Според други обаче той е пример за човек, който се бори за мечтата си и доказва, че няма нищо невъзможно.
След историческото си участие екзотичният плувец с прякор Змиорката дава около сто интервюта пред издания от всички точки на земното кълбо. Дори шампионът в дисциплината Питер ван ден Хугенбад, триумфирал със световен рекорд, не поучава такова внимание.
Инженер, треньор, символ
Славата помага на Мусамбани да бъде приет в университета на Валенсия, където се дипломира като IT инженер. Той обаче не зарязва плуването и сваля резултата си с цяла минута. Времето му е направо чудесно за любител. Без да се нуждае от квота по милост, Ерик се класира за Атина 2004. По някаква причина обаче министерството на външните работи на Екваториална Гвинея не го допуска до игрите. Официалната версия е за неуредици с визата, но спортистът е убеден, че е жертва на конспирация. Светът така и не вижда какъв прогрес е постигнал за 4 години.
Мусамбани се завръща в родината си и започва да работи по специалността си, а три пъти седмично тренира млади плувци. Става национален селекционер на страната, където вече са изградени два басейна с олимпийски размери.
Ерик Змиорката се превръща в символ - модерното въплъщение на принципа на Пиер дьо Кубертен, че важно е участието, а не победата.
