Васил Спасов. Томас Лафчис. Владимир Грашнов. Майкъл Чорни. Тодор Батков. Иво Тонев/Александър Ангелов/Николай Иванов. Спас Русев.
Това е списъкът (в хронологичен ред) на собствениците на „Левски” след демократичните промени у нас. Трийсет бурни години на възходи и падения, на славни футболни вечери и унизителни мигове на и извън терена.
Едно друго име обаче се превръща в своеобразна рамка на модерната история на „Левски”. Васил Божков бе част от управата в началото на 90-те години. Вчера (13 февруари 2019 г.) официализира намерението си да се върне в нея. Любопитен щрих е, че междувременно управлява и финансира вечния съперник ЦСКА (1999-2006). А само преди три години внесе в съда оздравителен план за „червените”, който така и не бе реализиран.
От публикуваното съобщение до медиите на неговата компания НОВЕ Холдинг не става съвсем ясно дали бизнесменът ще бъде собственик. Той се ангажира с „необходимото оздравяване, управлението, финансирането и дългосрочното развитие”. Друг съществен акцент е уточнението, че „партньорството ще продължи, докато съществуват възможности за растеж и бизнес интересите на двете страни съвпадат”.
Към днешна дата сигурното е, че „Левски” е акционерно дружество с внушителни задължения и без спортни успехи през последното десетилетие. Изпълнителният директор Павел Колев, назначен от Божков, обяви сума „над 30 милиона лева”. Все още актуалният мажоритарен акционер Спас Русев не отрече резултата от одита, но обеща да опрости половината от дълговете при оттеглянето си на общото събрание на 6 март.
Първото участие на Васил Божков в „Левски” е при коренно различна картина. В разгара на ерата „Томас Лафчис” бизнесменът влиза в Управителния съвет (1993 г.) и според непотвърдена информация поема сериозен дял от финансирането. По това време отборът е абсолютен хегемон у нас - с треньорите Иван Вутов и Георги Василев са спечелени три поредни шампионски титли и три национални купи, ЦСКА е разгромен със 7:1, в Европа е отстранен „Глазгоу Рейнджърс”, а звездите в състава блестят и на световното първенство в САЩ през 1994 г.
През 1995 г. обаче избухва скандал - Лафчис и делегатите на общото събрание отстраняват Божков и Кеворк Кеворкян. Твърди се, че причината е намерението на двамата да поемат цялата власт в клуба.
Случайно или не, това съвпада и с края на успехите при Лафчис. Четири поредни сезона „сините” не стигат до титлата, а единственият трофей идва през 1998 г. - 5:0 във финала за купата срещу ЦСКА. Върху екипите се появява логото на ВИС-2. Тънещият в разруха стадион „Георги Аспарухов” е реконструиран и „Левски” се завръща в своя дом след 7-годишно прекъсване.
Преди да се оттегли през есента на 1999 г., Лафчис прави следната равносметка: „Оставих „Левски” без стотинка задължения - с нов автобус, ново осветление, нови седалки и няколко прекрасни помощни терена. Имаше европейска организация. За 9 години наше управление похарчените пари бяха около 13 милиона марки”.
През 1998 г. клубът е регистриран като акционерно дружество, а „Мобилтел” става генерален спонсор. Владимир Грашнов изкупува акциите от Лафчис, а изпълнителен директор става голмайстор №1 в „синята” история Наско Сираков.
След като през 2001 г. Грашнов губи битката с левкемията, в Надзорния съвет влиза Майкъл Чорни. Бизнесменът осигурява рекорден бюджет, космически трансфери и огромни заплати. Златният период се изразява на терена в три поредни титли и три национални купи. Поредният обрат идва през 2004 г., когато Чорни е изгонен от България заради „заплаха за националната сигурност”. „Левски” преминава в ръцете на неговия адвокат Тодор Батков.
Именно Батков се утвърждава и като най-успешният ръководител в модерната история на „Левски” - три титли, две национални купи, три Суперкупи на България, 1/4-финал за Купата на УЕФА и първо за България влизане в групите на Шампионската лига. Страхотните резултати идват благодарение на тандема Наско Сираков - Станимир Стоилов. С Батков е свързана и последната титла във витрината - през 2009 г. с треньор Емил Велев.
След това обаче посоката е само една - надолу. Трупат се финансови задължения и спортни катастрофи. През кошмарната за феновете пролет на 2013 г. тимът губи финала за купата с дузпи от „Берое”, а малко по-късно стига само до 1:1 срещу „Славия” в последния кръг на първенството и изпуска титлата по невероятен начин.
Стига се дотам, че заради недоимъка ръководството абдикира от организирането на 100-годишния юбилей. С тази задача се заемат феновете, а дарителска кампания осигурява двубой с „Лацио”. Впоследствие новосформираният фенски тръст "Синя България" получава 10% от акциите и място в Управителния съвет, като организацията заявява намерение да ликвидира модела "бащица" и задкулисното влияние в клуба.
Притиснат от липсата на силен спонсор, в началото на 2015 г. Батков предава „Левски” в ръцете на тогавашния изпълнителен директор Иво Тонев. Акции получават още адвокат Александър Ангелов и бизнесменът Николай Иванов. По това време се строи новият сектор „А” на стадиона, лицензът е застрашен заради нарастващите задължения, а отборът играе във втората осмица на шампионата.
Само след година и два месеца идва новият силен човек - Спас Русев. Бизнесменът афишира сериозни амбиции - от поставяне на козирка на новия сектор до прекъсване на хегемонията на „Лудогорец”. Нищо от това не се случва - въпреки спонсорския договор с „Виваком” клубът е наказан от УЕФА и все още е под угрозата да бъде изваден от евротурнирите за един сезон.
Самият Русев най-напред обявява, че „Левски” е във фактически фалит, а след това привлича италианския треньор Делио Роси и преминалите през английската Висша лига Габриел Обертан и Жорди Гомес. Колосалните им за родните стандарти заплати обаче така и не се претворяват в дългоочакван първи трофей от 2009 г. насам. Вместо това привържениците преживяват нов кошмар - загубеният финал за купата срещу многократно по-евтиния състав на „Славия”.
По данни от Търговския регистър капиталът на „Левски” в момента е 30 669 974 лева. Акциите са с номинал 1 лев, като обикновените поименни акции са 30 419 974, а поименните привилегировани са 250 000. Финансовият отчет за 2017 г. показва, че Русев държи 49.89%. След него се нареждат бившият футболист Даниел Боримиров и Стоян Кръстев (бивш член на Надзорния съвет на ОББ и адвокат) с по 18.42%. Тръст „Синя България” има 10%, а останалите по-малки акционери са с общо 3.27%.
Предстои да разберем каква точно ще бъде ролята на Васил Божков - човекът, който бе в „Левски” в първите години на Прехода и който сега се завръща, макар и в съвсем различна ситуация.
