Следващата история е за различния, нестандартен път в живота. За смелостта да последваш мечтите си. За българката, преминала през мода, гимнастика и танци, но избрала да следва винаги най-високите вълни на океана.
Видео:
Някои от вас вероятно са чували за Джон Флорънс. Русокосият младеж от Хавай, стъпил на световния сърф връх в края на миналата година.
Обзалагам се обаче че малко от вас познават Милена Добрева. Масажист по професия. Авантюрист по душа. Българка, която напуска родината си с една цел - нови приключения, и някъде между тях се влюбва в сърфа.
„Хората, които усещат водата винаги са ми били много интересни как така не се страхуват, познават инстинктите си. Определят точно къде и какво трябва да направят. И успяват да се преборят с природата", споделя Милена.
Тя е пътешественик. Обикаля сама едни от най-красивите места на света, за да се наслади на гледката и да се остави доброволно в капан на адреналина. Последният път е в Оаху, Хавай. Там гледа състезание с участието на 24-годишният световен шампион по сърф Джон Флорънс.
„В момента, в който излезе да кара имаш чувството, че за него това е нещо страшно лесно. Фланелката му е жълта. Винаги прозира под вълната. Веднага се гмурка, минава страшно бързо и по някакъв начин се изправя и излиза", разпалено разказва Милена.
Смелостта на сърфистите, които изчезват в бурните води на океана с риск никога да не изплуват, без задръжки и без страх, зарежда непокорната душа на Милена.
"Не знам така ли са родени, така ли са възпитани, така ли са устроени. Това са хора, които не се страхуват да се предизвикват от нещото, казано „напред”. Просто – I will go for it!", категорична е влюбената във вълните българка.
Сърфът печели сърцето на Милена докато тя е на поредната си авантюра - в Хавай, обучавайки се в тънкостите на прочутия местен масаж ломиломи. Островът й дава друга, по-различна гледна точка.
"Имаш чувството, че човек като отиде там и се подмладява с 10 години. Започва да иска да прави много неща", добавя тя.
Сърфистите, изповядват особена философия, която променя и мисленето на Милена. Завинаги. „Те приемат живота така – каквото ти е дадено в момента, взимаш го."
Цял живот тази жена следва инстинкта си. И съдбата й отвръща с... добро. Завършва масажна терапия в Ню Йорк и се качва на първия самолет за Лондон, твърдо решена да работи по специалността.
"Пуснах обява в два вестника, после по интернет и започнаха да ми се обаждат денонощно хора, за да им правя масажи. Такова нещо просто не ми се беше случвало", спомня си Милена.
Безбройните й пътувания я научават, че най-ценното са спомените, а не последният модел телефон или автомобил. "В живота в големите градове – София, Ню Йорк, Лондон, има много материални неща. Ние сега трябва да си купим последната кола. Хората обичат да мислят, да мислят, и започват да мислят в материален план"
Попитах я какво вижда в българите, когато се върне тук. Отговорът не беше ни най-малко очакван:
"Страх. Страх от откриване, страх от пробване. Знам, че в България се получават по-ниски заплати. По-страшно е да се пробва, защото човек примерно ако пробва и загуби в тоя момент, това може да му е цялата заплата. Само че, ако никога не се пробва, нищо няма да стане. Понякога човек трябва да каже: Аз просто ще го направя!"
Освен страх обаче българите носим в сърцата си топлина, несравнима дори с жаркото хавайско слънце.
„При нас има страшно много любов и страшно много грижа. Би трябвало тази любов и грижа да се пренася към света, към хората. Да се пробва повече, да се отворим", категорична е Милена.
Нейният урок си струва да бъде научен. Страхът погубва радостта от живота. И затваря очите ни. А те трябва да са широко отворени, за да не изпуснат вълната. Тази, за която ни разказа Милена. И тази, която ни очаква на хоризонта. Стига да имаме куража да я открием.
