От Салто до Париж или историята на дългокосата голова машина

На 14 февруари 1987 г. в 100-хилядното уругвайско градче Салто в семейството на Берта Гомез и Луис Кавани се ражда малкият Единсон.

Той расте в компанията на по-големия си брат Валтер, с който играят футбол изключително често. Впоследствие в част от отбора се превръща и третият брат Кристиан.
Валтер сбъдва мечтата си и след юношески години в Насионал през 2000 г. заиграва в мъжкия тим на Фронтера Ривера.

Точно в тази година пък Единсон започва да тренира в школата на Данубио. За разлика от брат си той не е нисък и здрав, а по-скоро висок и слабичък. Позицията им обаче е еднаква – нападател.
В голям идол на Единсон се превръща аржентинският голаджия Габриел Омар Батистута - незабравимата дългокоса машина за голове, каквато малкият уругваец си мечтае да стане.
Кавани дори впоследствие донякъде взаимства радостта след гол на Батистута, който е виждан да имитира изстрел с двете си ръце след попадение. 
Талантът на ръстовия стрелец не остава незабелязан и през 2005 г. идва първият мач за мъжкия тим на "Данубио".
В рамките на две години средният брат Кавани изиграва 25 мача за тима и отбелязва 10 гола.
Интерес към него проявява тимът от Серия „А“ "Палермо", който не се забавя особено. В края на януари 2007 г. президентът на „розовите“ обявява за приключен трансфера на „обещаващ уругваец“ за сумата от 4.5 млн. евро.

На същия този уругваец не му трябва нищо повече от само един шанс да блесне. Идва дебютът на Кавани в италианския футбол – 11 март 2007 г. „Палермо“ губи у дома от „Фиорентина“ с 0:1. В 55-ата минута Единсон влиза в игра и след не повече от 15 минути отбелязва първия си гол за южноиталианския тим с изпълнение от почти никакъв ъгъл в стил Марко ван Бастен от европейското първенство през 1988 г. 
Въпреки конкуренията в лицето на нападатели като Фабрицио Миколи и Амаури, Кавани си печели титулярно място и отбелязва 34 гола за „Палермо“ в 109 мача.
Той е и важна част от тима, който през 2010 г. се класира за предварителните кръгове на Лига Европа и остава буквално в подножието на местата, даващи право за участие в Шампионската лига.
Следва трансфер в „Наполи“, където Единсон не изневерява на стила си. С пет гола в първите му четири мача за светлосините, уругваецът се превръща бързо в любимец на публиката, а ръководството потрива доволно ръце, че вложените 17 млн. евро за нападателя скоро могат да се умножат по доста.
Спечелил си прякора Матадор, Кавани формира блестящо трио с аржентинското крило Езикел Лавеци и словашкия плеймейкър и впоследствие капитан на „Наполи“ Марек Хамшик. Южняшкият тим не се е представял по подобен начин от златните години на Диего Марадона в Неапол.
През 2011 г. „Наполи“ завършва на третото място в първенството и се класира директно за груповата фаза на Шампионската лига за първи път в историята си. Впоследствие отпада от „Челси“ на осминафиналите.
Следва пето място през 2012 г., за да дойде впечатляващото второ място в Серия „А“ през 2013 г.
Това е и последната година на Кавани при неаполитанците. Матадора си тръгва със 78 гола на сметката си след само 104 изиграни мача.
Постижение, което кара тифозите на отбора да се разделят изключително трудно със своя любимец.
Ръководството на „Наполи“ обаче на 16 юли 2013 г. приема офертата на френския ПСЖ, който дава около 64 млн. евро за уругвайския стрелец.

Към амбициозния проект в Париж отпътува и приятеля и съотборник на Кавани – Езикел Лавеци.
Още в първия си мач като титуляр за „Пари Сен Жермен“ Единсон вкарва важен късен гол срещу „Аячо“. Силно представяне в груповата фаза на Шампионската лига и четири гола от пет мача за Кавани спомагат за класирането на ПСЖ като първи отбор в групата с 18 точки от 18 възможни.
Като приказка пък завършва първия му сезон във Франция. Матадора вкарва и двата гола при победата с 2:1 на тима му над „Лион“ във финала за Купата на страната през април, а само месец по-късно вдига над главата си и трофея за шампион от първенството. Дубъл, който вече изстрелва кариерата на Единсон Кавани в друго ниво.
Нападателят обаче често бива изпращан да играе на крилото от треньора Лоран Блан в престоя си в ПСЖ, за да може Златан Ибрахимович да е на върха на атаката на тима. Кавани даже няколко пъти се замисля дали да не напусне Париж, но в крайна сметка остава в тима си.
И въпреки че не играе на любимата си позиция, уругваецът отбелязва над 80 гола за френския гранд в рамките на три сезона.
От 6 февруари 2008 г. Единсон е неизменна част от националния отбор на Уругвай. Тогава той бележи още на дебюта си срещу Колумбия. С над 30-те му попадения пред „Матадора“ по голове в историята на страната са само Луис Суарес и Диего Форлан.
Участва в шест големи международни турнира с Уругвай. През 2010 г. се класира на четвърто място с отбора на световното първенство в ЮАР. През 2011 г. пък с Единсон Кавани в атаката си уругвайците печелят рекорден 15-и шампионски трофей от Копа Америка.
Сезон 2016/17 е изключително важен за Кавани. Той вече не е в сянката на Златан Ибрахимович в ПСЖ, тъй като Ибра избра трансфер в „Манчестър Юнайтед“. Сега на 29-годишна възраст и с богатата визитка, която има зад гърба си, уругвайският голмайстор се превръща в лидера в атаката на французите, които са в една група в Шампионската лига с българския шампион „Лудогорец“.

Ролята на лидер въобще не му тежи до момента. Кавани вече има 10 попадения в 13 официални мача за ПСЖ през сезона.
Единсон обаче със сигурност е гладен за още успехи и опънати мрежи, защото Матадора вече не е просто братчето на Валтер, нито „обещаващият уругваец“. Той се превърна в това, което от малък мечтае да стане – истинска дългокоса голова машина.