Забравете за миг за младия Алберт Попов, който в последните седмици жъне успехи на ски пистите. Той върви по утъпкан път от един от най-легендарните спортисти у нас.
Каква е първата ви асоциация, когато чуете "България" и "ски"?
Петър Попангелов!
Алпиецът навършва 60 години днес (31 януари) и едно е сигурно - заслужава поклон до земята за своето упорство, труд и малко късмет, с които успя да постави България на картата на един от най-красивите, атрактивни, трудни и опасни спортове.
Статистиката говори сама. Попангелов е единственият българин, който се е качвал на най-високото място на почетната стълбичка след старт от Световната купа (в Ленгрис, Германия през 1980 г.). Освен това има 6 втори и 4 трети места в най-престижната верига по ски алпийските дисциплини. Участвал е на 4 олимпийски игри (1976, 1980, 1984, 1988 г.).
През 1977 г. българинът печели Европейската купа в Боровец. В това изброяване не влизат стотиците му медали от родни и балкански шампионати.
Цялата "бяла магия", в която живее Попангелов, започва когато той е на 2 години и 11 месеца. През декември 1962 г. той, увит старателно в топли дрехи и в раница на гърба на баща си, чието име носи, се озовава на 2389 м надморска височина. На хижа "Мусала" той е в компанията на най-добрите скиори за онова време, сред които са Петър Попангелов-старши и вуйчо му Михаил Попангелов.
Заниманията на малчугана първоначално са да се забавлява на снега и да се научи да ходи със ските.
И това се повтаря всяка зима! Докато малкият скиор не пораства до юноша, който няма конкуренция. Първото му официално състезание е през 1966 г. На старт за купа "Пионер" той печели второ място.
Логично идва и правото му той да бъде български представител на Европейската и Световната купа. Треньор е баща му, който не показва никаква милост в тежките тренировки.
Така се стига и до успехите - онази Европейска купа, която той печели в Боровец през 1977 г. През същата година става 10-и в първия си старт за Световната купа в Берхтесгаден, Германия.
Изведнъж на пистите се появява момчето, с което се съобразяват големи имена като Ингемар Стенмарк, Боян Крижай, братята Фил и Стив Мер и Марк Жирардели. То кара в някакъв много странен стил, явно познат само отвъд "Желязната завеса". Екипировката му не е на ниво, дори понякога застрашава живота му. Към пистите се придвижва с руски автомобил УАЗ и от България му осигуряват прехрана за по-дългите лагери - суджуци, луканки и лютеница.
И въпреки това той лети по склона като мълния! И постига небивали победи!
Най-големият му успех идва през 1980 г. в Ленгрис, Германия. Тогава той е първи в старт от Световната купа!
4 пъти Попангелов участва на най-големия спортен форум в света - олимпийските игри. При дебюта си в Инсбрук през 1976 г. става 26-ти в гигантския слалом. В Лейк Плесид е 6-ти в слалома. Повтаря същото класиране и в Сараево 4 години по-късно. В Калгари през 1988 г. пък е 16-ти.
Когато Попангелов кара ски, всички у нас гледат! Това разказват съвременници на най-добрият български скиор. Всички очакват от него победа! Той се превръща в герой за своите връстници и с право!
Само че никой не знае колко болка и контузии се крият зад успехите.
На 7 ноември 1985 г. той получава сериозна травма. По време на тренировка в Австрия се удря в предпазна ограда. Налага се да извадят далака му. Операцията е тежка, възстановяването още повече. Вече на 26 години той прави опит да се върне на пистата, но силите му са към края.
След приключването на кариерата му вълнението, емоциите и аплодисментите стихват! Само че приятелствата остават. Петър продължава да е в добри отношения с Алберто Томба, Боян Крижай и Ингемар Стенмарк. Те често се чуват и сега и си спомнят славните времена.
Оставил ските и щеките, Попангелов не се отделя от пистата. Той обаче не се захваща с треньорска работа. Занимава се с хотелиерство на Боровец. Съпругата му Зоя и дъщерите му Петра и Даяна също са добри скиорки, но не приемат спорта за своя професия.
Попангелов обаче завинаги ще е там! В историята на българския спорт! Той е първият, който утъпка пистата към големите върхове, по която вече е време да се спуснат новите родни таланти.
А на връх 60-ия рожден ден на най-успешния български скиор можем да му пожелаем само едно: Това да е само първият манш от шампионския му живот!
