Kакво е общото между четката и палитрата и волейболната топка за разпределителката на националния отбор Петя Баракова? Как изглежда животът на една волейболистка през призмата на платното?
„Досега съм рисувала повече от щастие. Имам доста цветове в главата. За всяка емоция, бих използвала различен цвят“
Гледайте мачовете на женския национален отбор от Златната лига от 4 до 6 юни по RING, VOYO.BG и на сайта btvnovinite.bg!
Тя е цветна, спонтанна и с много нюанси. Умее да рисува, както на платното, така и на волейболния терен. За Петя Баракова - разпределителката на женския национален отбор, волейболът винаги е бил единственият избор. Въпреки това, през годините тя открива и друг начин да изразява себе си.
"Като малка много обичах да се занимавам с рисуване. И си спомням една случка, в която бях нарисувала много красив петел, но никой не ми повярва, че съм го нарисувала аз. Бях много разочарована. Наистина ми харесва да си влагам емоцията – да е нещо по-различно от топката и залата. Кара ме да разпускам и да се чувствам комфортно, защото си събирам мислите. Там си сам с платното. Имаше един момент, в който се задържах повече вкъщи, нямаше какво да правя, отидох до магазина и случайно видях платна. Всъщност така нарисувах първите си картини, имах доста цветни неща вкъщи и просто ги направих абстрактни триъгълници и после наистина изглеждаха доста добре с всички мебели", разказва тя.
А какви картини обича да рисува Петя?
„Емоционални, абстрактни предимно. Всяка емоция, която съм чувствала, бих я нарисувала. Може би и тъгата е включена в рисунките, но когато съм щастлива със сигурност изразявам нещата с по-цветни неща... Каквото е на душата, това излиза и на платното. За мен емоциите са голям стимул в живота, влияя се от тях, резки промени или емоционалния събития в живота ми – със сигурност бих ги изразила в рисунка."
Петя обаче не тръгва по пътя на изкуството. Израства в пазарджишкото селце Мало Конаре и поема към волейбола.
"Детството ми беше щастливо, защото съм израснала в къща. Имахме много приятели от квартала, играли сме на криеница. В днешно време децата не могат да го разберат. Със сигурност съм щастлива, че израснах в такива времена, в които не си стоях на телефона, а да играех до 12.", спомня си тя и добавя:
"Не съм любител на котките, но пък обичах да си играя с всички животни. Като малка, аз съм хващала и кокошките, носила съм и кокошка за врата. И котка се опитах да возя, но тя избяга. Котенцето имаше чувство за съхранение. Моите родители ме записаха да тренирам волейбол за здраве, както казват по-възрастните хора. Бях сигурна, че искам да правя това нещо и се бях отдала напълно, на сто процента в тази сфера. Не съм се замисляла да има план "Б", защото винаги съм била в залата и винаги този план "А" е бил на първо място в живота ми"
На 15 години, талантът на Петя я отвежда в столицата, където се присъединява към "Левски".
"В началото ми беше наистина много трудно, но както с всяко нещо, и с това се свиква. С това да си далеч от родителите, със сигурност не се свиква, но в началото, всяка седмица се прибирахме с влака. Събота и неделя, за два часа... Много са дълги, особено в претъпкан влак, без въздух и място да седнеш, но пък беше много интересно. Наистина съм щастлива в това, което съм се превърнала, защото съм постигнала част от целите си и това ме удовлетворява докъде съм стигнала. И че сега мога да се прибирам за час, не за два часа и половина", смее се тя.
След "Левски", волейболистката играе в Швейцария, Франция, Полша и Румъния. Най-красивата рисунка в кариерата и е сребърният медал от Шампионската лига с отбора на "Волей Алба". Сърцето обаче я тегли към България.
"Всяка година съм на различно място, с различни хора, голям град, малък град и като се прибера вкъщи, усещам едно спокойствие, където никъде другаде не мога да го усетя. Наистина се старая да се прибирам по-често, защото аз играя 9 месеца с клубния отбор, след това сме ангажирани цяло лято с националния отбор, до тази карантина, която за мен беше най-щастливото място. Не можеш да възвърнеш изгубеното време през годините, но със сигурност можеш да се насладиш на това, което е сега", споделя Баракова.
Как се постигат такива успехи, без да имаш спокойствието на План "Б"?
"Аз винаги съм била много борбена и може би това, че съм тръгнала от нулата и съм стигнала някакво ниво и съм го постигнала сама, с много труд пот на челото буквално, това ме е държало устремена да продължа. Имала съм тежки ситуации, в които съм се замисляла дали да продължа, но със сигурност и семейството ме е подкрепяло, за да продължа. Бях сигурна, че искам да правя това нещо и се бях отдала напълно, на сто процента в тази сфера", казва тя.
На женския национален отбор му предстои наситено с емоции лято. Момичетата имат два важни турнира – Златната лига и Европейското първенство. А Петя се надява тя и съотборничките ѝ да успеят да "нарисуват" шедьовър!
"Надявам се всички да сме удовлетворени от резултата, защото заслужаваме. Играем в България. Българската публика е наистина уникална. Тя предава тази емоция, която чувства на игрището и ни помага. Ние играем за тях, не само за нас!", завършва Петя.
Гледайте мачовете на женския национален отбор от Златната лига от 4 до 6 юни по RING, VOYO.BG и на сайта btvnovinite.bg
