Във витрината на Англия има само една купа от Световни първенства. Тя е спечелена през 1966 година, когато, като домакини, Боби Муур и компания побеждават Германия. Пътят на трофея до ръцете на капитана на „Трите лъва” обаче е изпълнен с доста трудности. Причината е, че през март 1966 година купата „Жул Риме" е... открадната.
Четири месеца преди старта на първенството трофеят е изложен в централен Лондон и до него могат да се докоснат всички фенове на футбола. Още на втория ден обаче купата изчезва.
Снимка:
Getty Images
„Жул Риме” е откраднат докато охранителите са в почивка. „Пазачите са били на пределна възраст - един от тях е бил на 74 години. Самата организация на изложбата е била доста аматьорска. Крадците влизат през аварийния изход и излизат от там”, разказва Мартин Атъртън - автор на книгата „Кражбата на купата „Жул Риме".
„Скотланд Ярд” веднага започват разследване по случая, но и те са доста затруднени, тъй като очевидците дават две коренно различни описания на извършителя. Според едни той е висок, а според други – нисък.
Всъщност, той сам влиза в контакт с председателя на Английската футболна централа – Джо Миърс. Изнудвачът, който нарича себе си Джаксън, предлага размяна – трофеят срещу 15 000 лири. В уречения част полицай под прикритие пристига на срещата и залавя бившия войник Едуард Бечли.
Той е вкаран в затвора, но трофеят остава в неизвестност.
Развръзката настъпва в една неделна вечер в края на март, когато Дейв Корбет, който живее в Норууд, южен Лондон излиза да разходи кучето си – Пикълс.
„Той тичаше около мен, след това се завъртя около колата на съседа. Реших да му сложа каишката и видях наблизо пакет на земята, увит във вестници и добре пристегнат с връзки. Разкъсах опаковката и видях предмет, на чиято долна част бяха гравирани думите Бразилия, Западна Германия, Уругвай. Когато открих целия пакет, видях, че е статуетка на жена, която държи над главата си чиния. Бях виждал снимки на Световната купа във вестниците и по телевизията, така че в този момент сърцето ми заби бясно", разказва Корбет.
Той отнася намерения трофей в близкото полицейско управление, където обаче не са много сигурни, че става дума за истинската купа. „На мен това не ми прилича много на Световната купа, синко", са първите думи на служителя на реда.
Предметът е огледан от следовател, а Корбет е заведен за разпит в „Скотланд ярд”. „Изведнъж осъзнах, че аз съм заподозрян номер 1 за кражбата на Световната купа”, разказва собственикът на Пикълс. „След около един час полицията ме върна у дома. На улицата ме чакаха журналисти от цял свят.”
Пикълс се превръща в знаменитост за ден. „Стана Куче на годината на Англия, започнаха да ни канят в много предавания по телевизията. Най-интересното беше, че той хич не се притесняваше от камерите, харесваше му да е център на внимание”, разказва Корбет за своя любимец.
Освен сумата от 5000 лири, Пикълс и собственикът му получават и привилегията да присъстват на официалната вечеря след спечелването на трофея от Англия.
„Беше в шикозен хотел, беше пълно със звезди, влязохме двамата с Пикълс и той се изпика до асансьора, потънах в земята от срам - разказва Корбет. - Там бяха и съпругите на футболистите, които обаче не бяха поканени на вечерята. Никога не съм виждал толкова ядосани жени, събрани на едно място”
През 1970 година трофеят „Жул Риме" остава завинаги във витрината на Бразилия, след като Пеле и компания триумфират за трети път на световни финали. Купата е повторно открадната от сградата на Бразилската футболна конфедерация, а съдбата ѝ след това е неизвестна, като се предполага, че е претопена.
Пикълс и Дейв Корбет използват спечелените пари, за да се установят в къща с двор в Съри. Именно там през 1967 година умира героят Пикълс – кучето, което спаси Световното първенство по футбол.
