Колко голям провал за българския футбол е националната му гарнитура да инкасира 0:6 на собствения си стадион от противник, който играе в тренировъчно темпо – и целият срам да обиколи световните медии заради расистки изцепки на фенове от трибуните на „Васил Левски”? Вчерашният фарс насред София има своя достойна втора серия, която се разигра след разгрома от Англия.
Докато премиерът Бойко Борисов публично снема политическото си доверие от БФС (действие на държавата, за което също можем да отнесем наказание), а началникът на футболния съюз Борислав Михайлов демонстративно отказва да се оттегли начаса (за да подаде оставка няколко часа по-късно), онлайн потребителите къде с ирония, къде с хумор изразяват гнева си от ситуацията, в която е изпаднал най-популярният колективен спорт у нас още от много преди да се превърнем в боксова круша за останалите национални тимове.
Ще каже човек, че АЕЦ е гръмнал
„Не е чудесно, не е ужасно”, казва в култовия сериал „Чернобил” зам.-главният инженер Анатолий Дятлов, когато му подават първите данни за радиоактивността след аварията в АЕЦ „Ленин”. Единствената подробност – показанията от уредите са просто максимумът, който могат да покажат.
0:6 звучи доста лошо, но дали реалната ситуация не отговаря на двуцифрен резултат? С оглед падналото темпо през втората част и няколкото геройски намеси на Пламен Илиев, подобна хипотеза не е без основание.
Само скръб и жалост
Този колаж е много споделян в социалните мрежи след позорната загуба. Спорно е дали е необходимо още една обичана от всички българи песен да бъде изложена на риск от пълно опозоряване в спортни условия.
Освен това, 4-4-2 вече не е толкова модерна схема, колкото, примерно, по времето на Христо Бонев в националния отбор…
Не е време за музика и танци сега
Тежката загуба на „Васил Левски” не идва като гръм от ясно небе. Тя е просто част от продължаваща вече година серия за националния отбор без победа, която пък заема достойно място във вече 15-годишния период, в който „Лъвовете” не са стигали до голям футболен форум.
Другата константа за тези 15 години е президентът на БФС Борислав Михайлов. Назначил и уволнил вероятно двуцифрен брой треньори и преживял сложни отношения с вече две поколения национали, той през годините ясно даваше да се разбере, че заедно с част от съотборниците си от САЩ 94 ще диктуват събитията в нашия футбол. Поне до днес.
Не са малко коментарите, че това управленско дълголетие се дължи и на политическата конюнктура у нас.
Неформалните му „подвизи” са по-малко на брой от тези на предшественика му Иван Славков – Батето.
Някои от тях обаче заемат достойно място в родния футболен фолклор.
На трибуните не е по-добре
Просто да те направят на нищо във футболен мач поне в случая на България не е глобална новина. В световния информационен обмен попаднахме с огромната помощ на самоопределили се като футболни фенове, които отправяха нацистки поздрав и не спряха с расистките скандирания, докато не докараха мача до принудителни спирания – и то след като седмици наред се говореше за риск от провокации, а родните футболни фактори предимно обясняваха, че такова нещо като расизъм сред нашите запалянковци не съществува.
Дали действително на „Васил Левски” се е създала атмосфера, по-подходяща за селски мач в Третия свят (както смятат английските медии), или гостуващият тим с тежко колониално минало подло се е възползвал от постиженията в сферата на правата на човека, за да саботира опитите на нашия отбор да обърне мача до 7:6 (в което се надяваме, че никой не вярва сериозно - поне за последната част) – това няма значение.
Няма значение и мотивацията на агитката – дали е атака срещу БФС, дали е откровена демонстрация какви виждания за света имат някои притежатели на билети за мача, или пък в случая е по малко и от двете. Социопатските прояви нямат място на стадиона – нито на терена, нито във випа, нито на трибуните.
