Станислав Иванов от "Левски" и Иван Турицов от ЦСКА имат късмета да са едни от най-бързо развиващите се млади таланти в двата най-големи клуба у нас. Имат и още по-големия късмет да се наричат братя… по избор.
Двамата се познават повече от 10 години благодарение на съперничество между старите им отбори. По-късно стават част от младежкия националния отбор и се сприятеляват.
Родени през 4 месеца разлика, не само възрастта, но и съдбата на Стаси и Турицов е сходна. Те са по на 20 години и сбъдват футболната си мечта. Лидери са в младежкия национален отбор и са лъч светлина за българския футбол.
"Играхме с "Черно море", победихме с 1:0 при Георги Дерменджиев. Това беше първият ми цял мач", разказва нападателя на "сините" за първите си важни крачки в мъжкия отбор. "Винаги съм си го очаквал вътрешно и съм се борил за това, представих се добре първия мач, получих шанс и втория и така все по-добре започнах да играя", добавя Иванов.
"Първият мач ми беше срещу "Ботев" Враца на ст. "Българска армия". Като цяло идването ми в ЦСКА си беше доста неочаквано. Емоцията е невероятна, беше страхотен мач, страхотни фенове.", разкразва Турицов.
Наложили се вече като титуляри, на чиито плещи тежи отговорност и големи очаквания, идва време и за първото червено-синьо дерби. Идва време за 90-минутна пауза от приятелството.
"Когато свири първият съдийски сигнал се забравя приятелството, преди това може да сме си говорили каквото и да било, на мача няма как да стане това нещо.", категоричен е Стаси.
А Турицов добавя: "На мачовете няма приятели. В живота сме много добри приятели, но на терена играем както срещу всеки друг."
След последния съдийски сигнал футболът не пречи на приятелството им. Без значение дали победата е за "Левски", или за ЦСКА. Знаят, че винаги могат да разчитат един на друг, а помощта е само на разстояние от едно телефонно обаждане.
