Доволен и щастлив се завърна от параолимпийските игри в Токио българският представител в тласкането на гюле Ружди Ружди. Той спечели сребърно отличие от най-авторитетния спортен форум и го прибави към титлата си от 2016 г.
"Все още не знам къде се намирам. Пристигнах. Имаше голямо посрещане, за което благодаря на сънародниците си. Много хубаво нещо беше за мен. Всичките ми медали са ценни, но един от най-важните е от 2016 г. златният ми медал от параолимпийските игри в Рио де Жанейро. Ще открия място и за новия медал. Много ми е ценен. Това показва моя труд, моите усилия, моите лишения. Абсолютно всичко. Като печели човек такъв медал, забравя за тези неща", заяви Ружди в предаването "Тази сутрин".
Ружди остана втори след бразилеца Уолъс Сантош, който подобри неговия световен рекорд. Останаха обаче сериозни съмнения за нарушаване на правилата от страна на конкурента на българина. Контестацията на щаба на Ружди не беше уважена.
"Бразилският ми конкурент се състезаваше по нечестен начин, според мен. Има правила. Той се държи за един прът, който няма право да се клати. Ако се клати, трябва да му дадат фал. Неговият се клатеше, даваше откат, даже и столът леко му мърдаше. Направи много голям резултат. За първи път мен ме изкараха извън сектора. Подадохме контестация и казаха, че не акумулира енергия и не успяха да му открият последните опити. Вече е решено. Нищо не се получи", разказа той.
На дневен ред пред него е възстановяването от контузия в гърба, а след това Ружди мечтае за още успехи на важни спортни форуми, като е насочил поглед и към параолимпийските игри в Париж през 2024 г.
"Напрежение имаше, но аз не съм човек, който се предава лесно. Казах, че ще се боря докрай. Не можем да очакваме да станат чудеса. Много сериозна контузия имах преди да тръгна. Гледахме по най-бързия начин да ме отпусне, да не усещам болка. Тепърва ще гледам да оправя контузиите и започвам подготовката. Има световни първенства, европейско. Да сме живи и здрави, да нямам контузии, за да тренирам усилено, мечтата ми е да участвам отново на такива големи състезания. Това ще покаже времето", категоричен е сребърният медалист.
Най-горда с успеха му е майка му Сайме Мустафа, която с трепет го посреща всеки път в родното село Глоджево и му приготвя любимата гозба.
"Горда съм. Всяка майка би се гордяла с такива постижения на своя син. След всяко състезание го посрещаме по един и същи начин с боб. Много му липсва ястието", разкрива тя.
