Той е Казуки Такахаши - полузащитник на елитния "Пирин" Благоевград. Името му звучи неочаквано за родните ширини, защото е роден през 1996 година в Чиба, Япония.
"Населението на моя град е, колкото това на България. Известен с това, че там се прави най-добрият соев сос в света. Когато моите приятели в Япония ми дойдат на гости, винаги се шегуват "Този град мирише на соев сос", разказва с усмивка той.
Когато е на 5 Такахаши започва да тренира футбол и бейзбол. Очевидно е кой от двата спорта му е по на сърце.
"Моят ден започваше в 4:45 сутринта. Майка ми ставаше в 3:30, за да им приготви закуска и обяд, защото не се прибирах цял ден. Тренировките започваха в 7:00, но трябваше да сме там в 6:30. Тренирах до 9:00, после отивах на училище. От 15:00 до 19:00 имахме втора тренировка. След това се прибирах и след 20:00 ч. започвах да уча за следващия ден. Беше лудост, но за Япония е нещо нормално. Когато бях в гимназията, играех за местния отбор. Наказваха ни за какво ли не. Например, ако закъснеехме с 1 минута или пък не се представяхме добре в училище на тестове и задачи, ни подстригваха нула номер. Имахме наказания и за загубен мач. След 90-е минути оставахме и тичахме километри. За всеки гол, който ни вкараха, километър отгоре. Друго нещо е, че бяхме задължени да участваме в маратон – 42 км.", разказва Такахаши.
"Когато получих тази възможност, исках да я грабна. Говорих с училището ми, да продължа да уча онлайн, за да мога да замина. Бях малък. Разбира се, че беше трудно да взема това решение. Но смятам, че беше правилното за кариерата ми. Мислех, че ще е трудно за мен, защото там бях сам. Не знаех испански. Клубът ме прати да живея в испанско семейство. Те говореха само на испански, за да го науча и аз. Първоначално беше трудно, защото не можех да си говоря с тях, но след 6 месеца проговорих езика и беше приятно. Когато някой имаше рожден ден или празник, празнувахме заедно. Те идваха да гледат моите мачове, беше страхотно с тях", спомня си той.
На 19 години той играе в Черна гора, а след това животът му се разкъсва между Балканите и Скандинавия. Следват трансфери във Финландия, Румъния, Швеция, а от януари 2022 г. той носи фланелката на "Пирин".
"Имаше един японски футболист, който играеше в България – Кохeй Като. Той играеше за "Берое". Заради представянето му там, го повикаха в националния отбор на Япония. Когато получих възможността да играя в България, почувствах, че искам да повторя неговото постижение и отново японец от българското първенство да играе в националния отбор. Затова приех възможността да дойда в "Пирин", разкрива Такахаши.
"Ако живеех в Япония, нямаше да знам за криптовалутата. През 2017 г. за първи път се запознах с криптовалутата и оттогава започнах да инвестирам. Първата година загубих пари, изплаших се. Но познавах хора, които са направили голяма печалба от криптовалута, затова започнах да се интересувам. Започнах да уча по темата, да гледам видеа със съвети. Опитвах отново и отново и сега вече знам какво да правя. Вече съм про. Правя пари от това. Не съм финансов съветник. Винаги го казвам", казва футболистът и добавя:
"Като бях малък, нашите слагаха парите в банка, но тогава лихвата беше 10%, така че си беше добре да си спестяваш там. Но сега е различно – 0.1%, което е нищо. Те обаче са си свикнали и на това ни учат - Трябва да пестиш, много е рисково да инвестираш. Не мисля, че това е така. Когато бях в Скандинавия – повечето ми съотборници инвестираха в крипто или акции. Това е огромна разлика между Япония и Европа. Вече 9 години живея в Европа и съм свикнал да правя неща, които са типични за тук и вашата култура. Аз съм японец, но по паспорт. Чувствам се като европеец"
*ЕКИПЪТ НИ БЛАГОДАРИ НА ЮГОЗАПАДНИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗА СЪДЕЙСТВИЕТО ПО ВРЕМЕ НА ЗАСНЕМАНЕТО НА ВИДЕОТО
