В футбола има малко играчи, които никога няма бъдат забравени. Един от тях е Шави Ернандес. Едва ли някога е имало някой, който да е боравел така интелигентно с топката, както той. Ако любимата ни игра бе наука, Шави щеше да е откривател на формула.
В клубната си кариера полузащитникът е спечелил осем пъти Примера дивисион, четири пъти Купата на Краля , шест пъти Суперкупата на Испания, четири пъти Шампионска лига, два пъти Суперкупата на Европа и два пъти Световното клубно първенство.
Животът на Шави Ернандес може да се опише с 20-те километра, разделящи родното му градче Тераса и “Камп Ноу”. Самият той споделя, че най-важни за него са семейството, приятелите и футболът.
Може да се каже, че именно футболът е събрал и родителите на Шави. Двамата се запознават в местния спортен бар “Тибидабо”, където майката Мария Мерсе е управител, а бащата Хоаким – редовен клиент. Любопитен факт е, че складът на заведението служел като съблекалня на аматьорския “Сант Хосеп”.
На Шави сякаш му е било писано да стане голям футболист. Като дете той се прибирал от училище, подреждал прилежно нещата си, обядвал, след което отивал да купи пресен хляб по заръка на майка си. Историята обаче всеки път завършвала по идентичен начин. На фамилия Ернандес се налагало да се храни без хляб, тъй по пътя Шави срещал Жустри, Рубен и останалите си приятели от квартала, с които играел футбол до късно.
От далечната 1991 година, когато е на 11, Шави играе за Барселона. Полузащитникът дебютира за първия отбор на каталунците през 1998 година. Датата е 24-ти март, стадионът – “Камп де Еспортс”. Домакините Лерида посрещат Барселона в мач от турнира ”Копа Каталуния”. Шави записва пълни 90 минути и е с основна заслуга за успеха с 2:1. В този ден отборът е воден не от старши треньора Луис Ван Гаал, а от неговия асистент.... Жозе Моуриньо. Португалецът дава шанс за изява на много млади играчи, сред които, освен Шави, е и друга легенда на “синьо-червените” – Карлес Пуйол.
Оттогава насам плеймейкърът има 828 мача и 88 гола за каталунците. Първият му официален мач с екипа на Барселона е на 18-ти август 1998 година, когато “блаугранас” губят с 2:1 от Майорка в спор за Суперкупата на Испания, а Шави отбелязва единственото попадение за своите.
Техничният халф определя себе си като “романтик”. Споделя, че гледа твърде много футбол и за него няма значение от какво ниво е той. Говори за Барселона и Реал Мадрид също толкова компетентно, колкото и за Овиедо и Портсмут. Когато се спомене Пол Скоулс, Шави се въодушевява: “Всеки си има идол. Моят е Скоулс. Невероятен футболист! Все още помня как през септември 1998 година имах честта да играя срещу него.”
Ако има нещо, обединяващо Шави и Скоулс, то това са брилянтните пасове. Испанецът е плашещо добър в намирането на съотборниците си по терена. На Евро 2008 Шави имаше 90% успеваемост на подаванията, а бе направил повече такива от всеки друг в турнира. Интересно е, че през същата тази година Испания победи Италия с 1:0 в контролен мач. Тогава нисичкият плеймейкър направи 105 успешни паса, а целият тим на “скуадра адзура” – 92.
Това е и философията на Шави за футбола, начинът, по който той разбира играта. “Пас, пас, пас. Това се стремя да правя. Непрекъснато търся празни пространства”, казва той.
“Шави е играч от бъдещето. Не движението ни прави пасовете му, а обратното. Често се шегуваме с него, че сигурно има очи и на гърба си”, споделя дългогодишният му съотборник Дани Алвеш.
Стилът на Шави и неговата Барселона често бива критикуван от специалистите, които не го одобряват. Те твърдят, че е скучен и убива футбола. Халфът обаче не е съгласен. “Нека всеки играе така, както му харесва. Никога не съм се влиял от чуждото мнение. Нямам намерение да се променям.”
Няма как Шави да не се е чувствал част от “застрашен вид”, заради футбола, който практикува. Факт е обаче, че начинът му на игра “надживя” останалите. Този сезон го доказва. Барса записа требъл, спечелвайки Купата на Краля, Примера дивисион и Шампионска лига.
Въпросната “тики-така” донесе на Шави отличия не само на клубно, но и на национално ниво. През 2014 година, след две спечелени европейски първенства (2008 и 2012 година), един триумф на мондиал (2010 година) и общо 133 мача за Испания, Шави се отказа от националния отбор на страната си.
Треньорът на испанците Висенте Дел Боске се съгласи с мнението на футболната общественост, че Шави не се сбогува с “Ла Роха” както подобава.
На легендарния “Маракана”, перфектният стадион, на който романтик като Шави да завърши кариерата си, той изгледа от пейката как Испания отпада от Световното първенство. След последния съдийски сигнал на срещата с Австралия, халфът веднага се насочи към тунела, без да каже и дума. Това бе краят...
Миналото лято изглеждаше, че и славната му кариера в Барселона върви към своя завършек. Шави получи оферти от чужбина, най-привлекателната от които бе тази на американския Ню Йорк Сити. Шампионатът в Мейджър лийг сокър обаче започваше чак през пролетта. Това накара Шави да проведе среща с ръководството на Барселона и новия треньор Луис Енрике.
Бившият наставник на Рома, който подмладяваше отбора и тъкмо бе взел Иван Ракитич за заместник на Шави, е честен, и казва на халфа: “Ако останеш – фантастично, но ако не играеш редовно – не протестирай”.
Шави все пак остана. Явно решенията му извън терена са също толкова добри, колкото и тези на него. През тази кампания плеймейкърът не само добави още трофеи към богатата си колекция, но и бе с основна заслуга за спечелването им.
За периода си в Барселона Шави бе не просто част от отбора. Той бе неговото сърце и душа, лидер и идеолог, който играеше и вдъхновяваше.
Великият Христо Стоичков наскоро го описа по следния начин: “ Той е Сеньор „Барселона”! Шави е истинската легенда на нашия клуб. Уникален човек и футболист. За 27 години спечели 25 трофея като юноша и професионалист. Шави не изневери на „Барса” от първия ден до днес. Поклон пред един велик човек и невероятен футболист.”
