Те са модерни, големи и скъпи. В последните пет години в България се изградиха три нови зали, всяка с капацитет от поне 5000 зрители, на обща стойност над 210 млн.
„Арена Армеец” в София, „Булстрад Арена” в Русе и „Колодрума” в Пловдив са голямата гордост на спортната ни инфраструктура.
Въпросът, обаче е доколко те са полезни на българския спорт ?
Най-голямата волейболна школа в България – тази на ЦСКА остава без тренировъчната си зала. Отборът трябва да напусне "Армеец" - зала, която използва повече от 40 години. Съоръжението се намира в „София Тех Парк", част от министерство на икономиката. Волейболистите подписват договор година за година, но този път контрактът им няма да бъде подновен, а причината е, че залата е опасна.
Въпреки наличието на определеното като „бижу” съоръжение „Арена Армеец” спорта в столицата изпитва огромни неприятности. Редица клубове имат проблеми с базите си, а голямата зала се оказва скъпа и недостъпна за спортистите.
Наемът на голямата зала за 12 500 зрители „Арена Армеец” е средно по 15 000 лева на ден и е непосилен за клубовете. Помощната зала също излиза скъпа и отборите не тренират в нея.
"Арена Армеец" е изградена през 2011 г. и с оборудването струва 108 млн. лева. От създаването си едва 25% от проведените събития в нея са спортни. Останала част са културни и развлекателни.
През тази есен поради липсата на подходяща зала в София „Вечното дерби” във волейбола между ЦСКА и „Левски” се игра без публика. Баскетболният ни шампион „Лукойл Академик” беше на крачка от дисквалификация в Шампионска лига заради амортизираната и без съвременни условия зала „Универсиада”. И трите отбора не могат да си позволят „Арена Армеец”. Клубове във всички спортове имат неприятности с подготовката си. В леката атлетика нямат зимни съоръжения в цялата страна. Гимнастички на един от най-успешните ни отбори „Левски Триадица” тренират с ръкавици в студена зала. Малкото плувни басейни в столицата са стари и с препълнен график, а от години липсват и адекватни ледени пързалки.
Очакванията са за 2016 г. залата за регистрира близо 1 млн, лв. печалба, преди да бъде изчислен най-големият разход – амортизацията.
За спорт обектът се ползва предимно от федерации за големи шампионати и комерсиални събития като бенефиса на националния ансамбъл по художествена гимнастика, например. А икономически печалба се регистрира само при пълни трибуни - нещо непостижимо и за най-интригуващите събития от националния ни календар.
И ако столичната „Арена Армеец” е на печалба заради развлекателните прояви в нея, не по този начин стои въпросът с втората по големина зала в България – „Колодрума” в Пловдив. Съоръжението е 100% собственост на общината, а малко повече от година след създаването си работи на загуба.
Залата е открита през август 2015 г. и е с 6 200 места, като струва 49 млн. лева – 42 от тях са осигурени от държавата, а общината участва със 7 млн.
До момента в „Колодрума” са се проведе около 20 събития и нито едно голямо спортно състезание. Залата функционира благодарение на общинска субсидия от 1,1 млн. на година. Съоръжението на четиримесечие отчита загуба средно около 50 000 лв.
Най-престижните събития в залата са двата мача на волейболния "Марица" от европейските турнири.
В пловдивската зала наемът е по-нисък от „Арена Армеец” – средно около 7 200 лева на ден и от "Марица" са доволни от условията, но признават, че икономически не излизат на печалба от домакинствата си в "Колодрума".
Пловдивските клубове не тренират в нея, заради наема, и рядко я ползват за надпревари, но от общината са оптимисти, че залата ще започне да функционира все по-успешно, въпреки че за 2017 г. до момента има само две планирани събития.
„Колодрума” в Пловдив е единствената от трите големи зали, която няма генерален рекламодател.
Именно благодарение на основния си спонсор залата в Русе пък успява да покрие текущите си разходи. От трите съоръжения тя е най-малка - с 5 100 седящи места - и единствената построена с участието на частен инвеститор. Обектът е на стойност 37 млн. лева, а общината в Русе участва с 2 млн. лева чрез отстъпено право на строеж и незавършено строителство.
Залата е открита месец преди тази в Пловдив, но има двойно повече събития – около 50 като 35% от тях са спортни, а останалите – развлекателни. Залата е предвидена за домакин на мачове от световното първенство по волейбол през 2018 г.
Наемната цена варира от 5000 до 15 000 лева на ден, с които се покрива оперативна издръжка – консумативи, работни заплати и данъци, а от ръководството на залата уточниха:
Частният инвеститор, който е и мажоритарен собственик на капитала с 51 процента, обслужва всички кредити, отпуснати за строежа.
Останалият капитал се управлява от Общината, а местните клубове провеждат целогодишни занимания в помощното съоръжение.
Въпреки сериозните инвестиции при изграждането, трудностите в издръжката и дискусионния им ефект за спортната подготовка държавата продължава да инвестира във все по-мащабни съоръжения без дори да търси частна подкрепа.
В момента се изгражда „Арена Бургас”, която ще бъде най-голямата в България, а управлението и е поверено на второто търговското двуженство на спортното министерство – Академика 2011.
Залата трябва да бъде открита в началото на 2018 г. Проектът струва 50 млн. лева с оборудването, като от Академика 2011 не изключват възможността изграждането да се оскъпи.
Многофункционалното съоръжение ще бъде за 7 200 зрители, а като квадратура ще бъде най-голямата в страна. Основното предназначение на „Арена Бургас” е за състезания по лека атлетика. Целта е в нея да се проведе европейското първенство през 2021 или 2023 г.
И докато държавата влага милиони в мащабни проекти със спорни ползи, децата на ЦСКА вече не използват зала „Армеец”, а въпреки недоволството им, компромис не се намери.
От другата страна на булеварда също имаше спортно съоръжение – стадион „Червено знаме”... В момента там е паркинга на зала „Арена Армеец”. Градът се развива, инфраструктурата също и този смисъл залата е предоставена на "София Тех Парк" за бъдещето му развитие.
Днес тежката метална врата на зала „Армеец” е добре заключителна за школата на ЦСКА, а 70-годишно съоръжение с огромна спортна и историческа стойност най-вероятно ще бъде разрушено. И всичко това докато в страната се изграждат големи, модерни, но с дискусионна полза спортни обекти.
