Случаят „Новак Джокович“. Едва ли е останал човек, който да не го следи. Следя го и аз, заедно с двама колеги оператори от bTV. Заедно с Петър Стоев, а след това и с Явор Владимиров прекарахме в Белград 10 дни. Пристигнахме в началото на сагата с Австралия, имахме възможност да направим и интервю, ексклузивно за нашата медия с бащата на тенисиста – Сърджан, който ни прие в семейния ресторант на фамилията в центъра на сръбската столица.
Останахме в Белград, будувайки по цели нощи, за да следим всички съдебни заседания от Мелбърн и развръзката: ще успее ли тенисист №1 в световната ранглиста да надвие властите в Австралия и да защитава титлата си от Australian Open. Не се получи.
В хода на обжалванията, на престоя на суперзвездата в хотела за имигранти, излязоха и смущаващи факти, които няма как да не хвърлят сянка върху репутацията му на спортна икона в световен мащаб: невярната информация, попълнена пред имиграционните, че не е посещавал друга страна преди кацането си в Мелбърн на 6 януари, укриването на положителния ПСР тест, нарушаването на карантината, срещата с журналисти, когато вече е знаел, че е заразен.
В крайна сметка, Джокович не беше депортиран заради тези свои прегрешения, които със сигурност ще му служат за урок. Беше депортиран заради друго: защото дори без да го иска и търси съзнателно, той се превърна в икона на антиваксърите по целия свят. За 10 дни в Белград обаче колкото и да търсихме и да упорствахме, колкото и много и различни хора да срещахме, никога не попаднахме на сърбин, който да застане пред камерата на bTV и да го разкритикува пред микрофона ни.
И на 10-ия ден, намерихме такъв човек. И то не кой да е случаен минувач или обикновен жител. Запознахме се с една от най-популярните, най-коментираните и най-търсените личности от медиите в западната ни съседка – Зоран Радованович. Професорът по епидемиология е постоянен гост в студиата на здравна тема в сръбските телевизии, известен е с острия си език и със своя авторитет в обществото.
„Политиците в Австралия се възползваха по перфектен начин от ситуацията с Новак. Това са хора, които не са особено обичани от обществото там, именно заради изключително строгите мерки, при които принудиха да живее местното население. А скоро в Австралия се задават избори. Новак им даде отличен шанс да си напомпат мускулите и да се издигнат в очите на населението“, разказва ни професор Радованович – възпитаник и лектор на „Харвард“, който е носител на най-високата държавна награда - Орден на президента на Република Сърбия.
Той не крие, че много харесва Джокович и че всеки успех на тенисиста го кара да се чувства горд. Но е разочарован от действията на носителя на 20 титли от Големия шлем в тениса.
„Новак е умно момче. Никога не е опитвал да прави политика от своите убеждения. Това, че не е ваксиниран не го е натрапвал на никого. Държеше го далеч от публичността. Оценявам това, че той никога не се опита да се превърне в инфлуенсър на хора, които са против ваксините и че никога не си позволи публично да поставя под съмнение необходимостта от ваксиниране. Но сега се страхувам, че вече е представян за смел, млад мъж, който отстоява свободата на своя личен избор. Представян е пред света като икона на антиваксърите“, откровен е Зоран Радованович, който дълги години е председател на Етичната комисия на лекарския съюз в своята родина.
Професорът не може да се примири, че и Сърбия, и България са лош пример за справяне с пандемията:
„Срамота е за всички тези страни с нисък процент на ваксинирано население. Вземете например Сърбия, България, Русия. В последните две години тези държави почти непрекъснато оглавяват черните хроники по смъртни случаи. За последните 20 месеца, ние, в Сърбия изгубихме повече от 50 000 души заради Ковид – това е 50% повече от очакваното, ако сравним смъртността през 2020 и 2021-а с тази от предходните 5-10 години, данните са потресаващи. Срамота е, че вече месеци наред или България, или Сърбия оглавяват печалната класация по смъртност в световен мащаб.“
Обяснението му по този въпрос е логично.
„И ние, и вие, принадлежим към бившия Източен блок. В страни като нашите, винаги е имало недоверие към правителството, хората подхождат резервирано към политиците си. Това важи с пълна степен към здравната система. Просто ние нямаме вяра във властта.“
Особено гневен професор Радованович е към политическия елит в Сърбия:
„След като сме изгубили толкова много хора, тези 50 хиляди души са нещо чудовищно, значи има нещо нередно. А ние бяхме сред първите, въвели ваксините, благодарение на нашия президент. Имаме право на избор от 4-5 вида ваксини. Но това е просто въпрос на пропаганда. Президентът ни осигури ваксините, но в същото време не е заинтересован да популяризира ваксинацията. Много жалко, защото през януари миналата година Сърбия бе в челото на европейските страни по брой ваксинирано население. Водещата ни партия няма никаква идеология, просто иска да привлече на своя страна колкото се може повече хора, от всяка прослойка. Чист популизъм. Постоянни опити да се привлекат антиваксъри, постоянна пропаганда в телевизиите да се канят хора, които са против ваксините и това формира общественото мнение. И това ни раздели като общество. Разединени сме.“
А как си обяснява този феномен в Сърбия - Новак Джокович да бъде посрещнат като герой, когато светът го критикува и донякъде поне, основателно?
„В нашата страна, за последните 30 години, това, което даваше сила на сръбския народ, бяха и продължават да бъдат успехите на нашите спортисти. Ватерполистите, волейболистите ни, най-вече Новак. Това са хора, които ни правеха и ни правят щастливи. На всички ни се иска той да продължи, да спечели своята 21-а титла от Големия шлем, но проблемът е неговото поведение. То е малко необичайно, малко налудничаво. Той трябва да признае пред себе си, че ние няма как да знаем цялата истина, но като разумни същества е редно да се доверим на науката и на медицината. Той просто трябва да промени изцяло своето поведение. Ще бъда удовлетворен, ако той наистина осъзнае грешките си“, съвсем искрен е професорът.
