30 юни 1971 г. и до днес остава една от най-черните дати за българския спорт. В прохода Витиня при катастрофа с камион смъртта си намират две емблематични фигури за "Левски" и националния тим на България по футбол - Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков. Вестта за трагичната им смърт мълниеносно обикаля България. В онези времена посещаемостта на мачовете рядко спада под 20 000 души, което обяснава защо Гунди и Котков са се превърнали във всенародни любимци. Смъртта им е истински шок.
В прощалния ден към столицата се стичат хора от цялата страна. Във влаковете и автобусите няма места, а има и фенове, които пристигат пеша. Манифестацията на всенародна любов се случва в момент, когато се погребват загиналите съветски космонавти от екипажа на "Союз 11”.
Невижданото море от хора хвърля в ужас управляващата партия, която за пръв и последен път допуска такова масово стълпотворение на събитие, организирано не по нейна инициатива, а действията, които предприема в опита си да го осуети, са меко казано неуспешни.
Въпреки масовото информационно затъмнение, на „Герена”, където е поклонението, тълпата чака с часове да се отворят вратите на стадиона. Смята се, че над 550 000 души са дошли, за да се сбогуват завинаги с футболните си идоли.
Положението става неконтролируемо, след като цялата столична милиция, военни и пожарникари така и не успяват да въдворят ред на стадиона и се налага политбюро на ЦК на БКП, заедно с МВР да порицаят действията на вътрешния министър Ангел Солаков. Той е определен за изкупителна жертва и е свален от поста си след заседание на 13 юли 1971 г.
Доказателство за информационното затъмнение лесно може да се намери след кратък преглед на заглавията на най-тиражните вестници по онова време.
Погребението и до днес остава най-масовото като посещаемост в родната история, докоснало най-силно българите през последните десетилетия. В него участват над 150 000 души! Съвременници определят тази бройка като сериозно занижена от властите. 150 000 души не са участвали дори в шествието при погребението на Георги Димитров.
Вече 48 години всеки, който обича играта у нас, си спомня с натежало сърце за Гунди и Котков. А когато дойде 30 юни, спомените се смесват с всички легенди, истории и недоизказани мистерии около смъртта на двамата.
Така е с големите. Животът може и да ги е прибрал, но те продължават да живеят, защото са помнени.
