Европа понесе поредния варварски акт на терористите от “Ислямска държава”.
Страната потъна в скръб, а светът подкрепи белгийския народ в този труден момент.
Специалистите веднага насочиха поглед към населения предимно с мюсюлмани от Северна Африка квартал „Моленбек“, намиращ се в северозападната част на Брюксел. Смята се, че именно там са подготвени атаките. Отново чухме хиляди пъти тезата, че мигрантите в Белгия не искат и съответно не могат да се интегрират, а вместо това остават капсулирани в рамките на своето общество.
Националният отбор по футбол на Белгия обаче е доказателство, че това не е вярно и хората никога не трябва да бъдат слагани под общ знаменател.
На предстоящото Европейско първенство във Франция, белгийците може да се явят с цели 17 играчи, синове на мигранти.
Някои от тях имат интересни истории, които си струва да бъдат разказани.
Венсан Компани
Той е капитан на националния отбор на Белгия. Роден е в Юкъл – един от 19-те квартали на Брюксел. Майка му Жоселин е белгийка, а баща му Пиер - мигрант от Конго.
Компани е носил екипите на Андерлехт, Хамбургер ШФ, а от вече повече от 8 години играе за английския Манчестър Сити. Освен от футбол Венсан се интересува и от политика. Задочен ученик е в бизнес училището в Манчестър, където следва Бизнес администрация.
Известен е със завидната си ерудиция. Може да обясни как се опазва нападател от световна класа, а след това да разкаже със същата лекота и за проблемите на Африка.
Компани е посланик на ФИФА - помага на деца, лишени от родителски грижи. В Брюксел, както и в родината на баща си - Конго, Венсан финансира проекти, чиято цел е да се осигури образование на деца, живеещи в бедност.
„В столицата доста млади хора нямат средства да учат и по-късно трудно си намират работа. Градът винаги е бил силен икономически, но слаб в социален аспект. Роден съм там и обичам това място."
"Знам, че Брюксел не е перфектен, но обожавам разнообразието от култури, което той предлага. Труден е за разбиране. Просто искам да дам на хората там шанс нещата за тях да потръгнат.“, казва Компани.
Маруан Фелайни
Друга звезда на Белгия - Маруан Фелайни също е с африкански корени.
Родителите му са родом от Танжиер, Мароко. Баща му, Абделлатиф, е бивш професионален футболист, носил екипа на местните грандове Рая (Казабланка) и Хасания (Агадир).
Впоследствие заминава за Белгия, за да подпише с Мехелен. Тогавашният му клуб Хасания обаче отказва да изпрати необходимите документи, надявайки се Абделлатиф да се прибере у дома. Вместо това той остава в Белгия, където започва работа като шофьор в градския транспорт.
Фелайни старши официално слага край на състезателната си кариера и се посвещава на сина си.
Той изиграва важна роля във футболното развитие на Маруан, въпреки че понякога налага твърде строги правила. Например, като малък настоящият полузащитник на Манчестър Юнайтед трябвало да тича до училище, докато другите деца ползвали..градския транспорт. Може би Абделлатиф не е искал синът му да бъде известен като „връзкар“.
В момента Маруан Фелайни играе за „червени дяволи“ и на клубно, и на национално ниво. Носил е екипите на Стандарт (Лиеж) и Евертън. Мюсюлманин е, но обожава своята Белгия.
Раджа Наинголан
Полузащитникът известен с прякора „Нинджата“ заради азиатските си корени и буйния си нрав, е моторът не само на италианския Рома, но и на националния тим на Белгия.
Майка му, Лизи Богартс е белгийка от фламандски произход, а баща му Марианус – индонезиец.
Раджа има сестра близначка – Риана, която е футболистка и националка на Белгия. Израства заедно с нея и тримата си полубратя в Антверп.
Наинголан е отгледан в строго католическо семейство, възпитаван само от майка си Лизи, тъй като баща му ги напуска малко след раждането на Раджа.
Халфът, известен с агресивния си и безкомпромен стил на игра, започва да се занимава с футбол на 5 години в скромния Тюбанти (Буржу). След 7 години той вече е част от школата на елитния белгийски Жерминал Беершот, преди да подпише с втородивизионния италиански Пиаченца.
Големият си пробив Наинголан осъществява през 2010 година, когато заиграва за Каляри и успява да си извоюва титулярно място в тима от Сардиния. Точно тогава обаче се случва ужасна трагедия – умира майка му. В нейна чест Раджа татуира две големи крила на гърба си. На тях са изписани датата на раждане и смърт на Лизи.
В момента Наиголан е един от ключовите играчи в селекцията на Марк Вилмотс. Не можем да си представим националния тим на Белгия без него. Същото важи и за клубния му отбор Рома, където той за кратко време се превърна в любимец на феновете.
Кристиан Бентеке
Голаджията е роден в Киншаса, ДР Конго през 1990 година.
Баща му Жан-Пиер е военен. Последният решава, че е рисковано семейстовото да остане в страната по време на режима на президента Мобуту Сесе Секо. Така Кристиан и родителите му се местят в Лиеж, Белгия.
„Гражданската война не бе основната причина да напуснем. Баща ми се притесняваше, че работата му може да застраши нашия живот. В крайна сметка той реши да не рискува. Когато пристигнахме в Лиеж, ни приеха топло. Семейството ми е там вече 19 години и всичко е добре.“
„Аз се чувствам белгиец, но и конгоанец. Бяхме три деца. У дома мама (Мари-Клер) никога не ни говореше на френски, за разлика от баща ми.“, споделя нападателят на Ливърпул.
Бентеке премина през Генк, Стандарт (Лиеж), Котрийк, Мехелен и Астън Вила, а сега играе на „Анфийлд“. Той е християнин. Празнува головете си като сочи към небето, изразявайки благодарност към Господ. Дълбоко религиозен е, често се моли.
Муса Дембеле
Една от ключовите фигури в състава на Белгия, черноработникът на английския Тотнъм, на когото рядко се обръща достатъчно внимание, въпреки че се справя прекрасно със задачите си.
Муса Дембеле е с африкански корени. Майка му Тили е белгийка от фламандски произход, а баща му Яя - малиец.
„Майка ми е художник. По отношение на характера съм по-скоро като нея – спокоен и внимателен. Баща ми е другата крайност – лесно се пали и е пълен с енергия ( смее се). Когато бях малък татко работеше, а мама се грижеше за мен."
"Нямах любим отбор и не гледах мачове по телевизията, но майка ми бе обособила една част от къщата за моите тренировки. Хвърляше ми топката, а от мен се искаше да я овладея. Тогава изпочупих доста неща. За щастие се разминавах без наказания.“, споделя Дембеле.
Ето как Муса е придобил този прецизен контрол над топката, който сега ни демонстриrа във всеки един мач.
Запознахме ви с историите на петима „чужденци“ от състава на Белгия. Освен Компани, Фелайни, Наинголан, Бентеке и Дембеле обаче „червените дяволи“ имат още 11 футболисти с африкански и един със северноамерикански корени:
Джордан и Ромелу Лукаку, Юри Тилеманс, Антони Ван ден Боре, Джейсън Денайър, Дедрик Боята и Миши Батшуай (Конго), Дивок Ориги (Кения), Насер Шадли и Закария Бакали (Мароко) Педро Луис Каванда (Ангола), Аксел Витсел (Мартиника).
Като прибавим и стопроцентовите белгийци Тибо Куртоа, Тоби Алдервейрелд, Ян Вертонген, Кевин де Бройне и Еден Азар Белгия безспорно е един от фаворитите на ЕП във Франция.
Белгия е на първо място в ранглистата на ФИФА. Очевидно там, където политиката се проваля, спортът успява. Националният отбор на тази страна бе близо до нещо голямо на Мондиала в Бразилия преди две години. Тогава „червените дяволи“ отпаднаха в ¼-финалната фаза на надпреварата, след загуба от Аржентина с 0:1.
На Европейското първенство през юни те могат да стигнат по-далеч. Тим, съставен предимно от синове на мигранти може да разплаче Белгия отново, но този път от радост.
Това би било поредното доказателство, че хората не трябва да бъдат слагани под общ знаменател, защото някои от тях наистина заслужават шанс да покажат на какво са способни.
