Най-великият щангист за всички времена. Когато чуете това изречение, единственото име, което изплува в съзнанието ви може да бъде само едно - Наим Сюлейманоглу. Над трикратния олимпийски, седем пъти световен и седем пъти европейски шампион е само небето. Никога не е имало по-голям от него на подиума по вдигане на тежести, нито някога ще се роди някой, който дори да се доближи до неговата нечовешка сила.
Вече втора седмица Джобния Херкулес лежи в интензивното на клиника в Истанбул в очакване на подходящ донор и подходящ момент за чернодробна трансплантация. Тежък момент, изправил го на ръба. Между живота и смъртта. Шампионското му сърце обаче не се предава, а ние тръгнахме по стъпките на Наим. От раждането му, през детството, младежките години и бягството му в Турция.
Историята на Наим от село Птичар е разтърсваща. Семейството му живее в крайна бедност в къща без вода и ток, в махала "Разделна", разположена на баира на Птичар. Легендата за раждането на Сюлейманоглу не спира да вълнува местните дори и днес, 50 години по-късно.
Съселяни на изнеслата се в Турция по време на възродителния процес фамилия се връщат назад към мразовития 23-ти януари 1967-ма. Майка му усеща, че рожбата й тръгва да излиза, спуска се бавно по склона към селото, но няма сили да върви. И така, момченцето се ражда на.... гробището.
Поличба, която според жителите на Птичар ще донесе на бебето вечна слава и неизчерпаема сила.
Но как Наим попада в залата по вдигане на тежести?
Всички сме чували емоционалните разкажи на Иван Абаджиев, който до последен дъх говореше с бащинска любов за златното си момче. Папата на щангите го открива съвсем малък, в Момчилград. Хлапакът чевръсто помага при смяната на дисковете и тежестите на републиканско първенство в края на 70-те години на миналия век. Набитото око на Абаджията не може да сбърка - това е бъдеща суперзвезда. Хваща за ръка Наим и го завежда при местен треньор, който започва да се занимава с него.
Но ако мислите, че тежката атлетика е първата любов на Сюлейманоглу, грешите. В сърцето на Родопите, днес малкото останали негови роднини и познати разкриват друга, непозната за обществото истина. Като дете Наим бил запленен от тениса на маса! Упражнявал се упорито с хилка и пинкпонг топче. Подготвял се сериозно заедно с най-голямото име в историята на този спорт у нас - европейската шампионка Даниела Гергелчева.
Съдбата обаче си знае работата. Пътищата на Наим и Даниела - някога жадни за победи и доказване хлапета, които прекарват всяка свободна минута извън училище в Момчилград, спортувайки, се разделят. Гергелчева покорява върха на Стария континент през 1990 г., след което емигрира във Франция. Няколко години по-рано Сюлейманоглу вече е избрал Турция, обиден от смяната на името си. Абаджиев така и не го изпуска от поглед. С тениса на маса отдавна е свършено. Вдигането на тежести е неговото призвание. Вдигането на тежести, което никога не би добило такава слава и известност, ако Наим от Птичар го нямаше.
