Откроява се ярко на игрището и извън него. Защото личността му е завладяваща. За родните фенове Теодор Салпаров е сред символите на българския волейбол. Либерото на националния тим застана пред камерата на bTV и говори за изпуснатите шансове с националния отбор и превъзмогнатото его, за Професора, който се завръща, за Пламен Константинов, за трудния характер на либерото Владислав Иванов, за бъдещето на „Нефтохимик“, предстоящото лято и защо за поредна година няма да видим Матей Казийски в националния отбор.
На фона на недоволствата и отказванията от националния отбор през лятото на 2018 г. и преди световното първенство, на което бяхме домакини, Теодор Салпаров признава, че е бил в ситуацията на своя колега Владислав Иванов. Само че тогава, преди европейското първенство през 2015 г., той потъпква егото си и остава да носи националната фланелка.
"Аз също бях си събрал багажа, но с мен и още 9 човека и то от ключовите играчи. Представете си 9 човека да си тръгнат... Щяха да уволнят Пламен! Това ви го гарантирам, защото нямаше да има кой да играе за националния отбор! На другия ден отидох, събрахме се като мъже, говорихме си 1 час. Били сме 7 години в една стая, печелехме медали. Ние върнахме волейбола след период от 12 години отново нагоре. Защото, когато си тръгне един като мен или един от по-младите, страда колективът и цяла България, която обича волейбола.Тогава си потиснах аз егото, в името на националния отбор", заяви Салпаров.
И днес, преди поредния си сезон на либерото с националния отбор (той играе за тима от 2003 г. насам), той не крие, че го мотивира амбицията да играе на финал. В колекцията си той има две бронзови отличия - от световното през 2006 и от европейското през 2009.
За да разруши 10-годишния период на "суша" откъм отличия, на треньорската скамейка на националния тим застава Силвано Пранди. Именно той беше национален селекционер, когато "лъвовете" спечелиха последния си медал от голямо първенство.
"Най-силния си волейбол играхме при него – 2009-2010 година. Винаги бяхме в топ 3 на сервис. Сега сме далеч от това ниво. Как го правиш Силвано тогава? Не знам! Тогава играехме наистина много грамотно. Винаги съм го харесвал, защото е много важно да можеш да водиш диалог с един треньор. Въпросът сега вече е по-младите как ще се напаснат към неговите виждания. Дали ще могат да ги изпълнят? Той ще успее да балансира нещата, аз съм повече от сигурен. На Силвано не напразно му викат и „професора”. Той ще направи максималното да създаде един добър колектив. Не трябва да очакваме чудеса", оптимист е Салпаров.
Националният отбор обаче за поредна година ще играе без един от най-силните български волейболисти - Матей Казийски. Новият-стар треньор така и не успя да убеди звездата на "Верона" отново да облече екипа на "лъвовете".
"Силвано направи опит. Казах му, че според мен по телефон нещата няма да станат. Трябва просто в удобен за него момент, да отиде до Италия и да говорят на четири очи. Знам Матей колко много държеше на Силвано. Бяхме с него в една стая, когато Силвано беше треньор. В един момент имах надежда, че със Силвано той би се върнал, за да завърши поне кариерата си в националния отбор. На едни олимпийски игри, би било страхотно. За съжаление отново отборът ще трябва да е без него. Само мога да съжалявам, че не е част от националния отбор, защото с него, повярвай ми, от 10 полуфинала, 8 щяхме да ги спечелим", каза либерото.
Без Казийски тежестта ще падне върху младите момчета в тима. Върху тези, които все още не са изпитвали емоцията от големите финали.
"Искам момчетата да се влагат. По-малко "Инстаграм", по-малко наргилета, по-малко девойки. Това е последният шанс да се класираме за едно такова първенство като олимпийските игри. Трябва да бъдем реалисти, защото след 1-2 години едва ли ще бъде същият отбор. Като си тръгнат 3-4 опитни играчи, ще трябват поне 5-6 години тези момчета да ги изтърпят и от федерация, и треньори, за да стигнат нужното ниво. Това лято младите, с нас - опитните, трябва да съумеем да изградим един хубав колектив, да сме задружни вътре", заяви Салпаров.
В момента Салпаров изпълнява две роли - на либеро в "Нефтохимик" и на спортен директор в тима, който още днес (22 април) може да стане шампион на България за втора поредна година.
"Не може да се върви само нагоре. Нормално е да има кризисни моменти, когато си топ отбор, и целта е винаги титлата, а отбори като „Хебър”, ЦСКА, „Левски” напъват… Това е хубаво, накрая е още по-сладка една спечелена титла. Така тези момчета ще израснат по-бързо, ще натрупат опит и рутина, за да играят в националния отбор. Ако станем шампиони, не виждам пречки и догодина да имаме добър бюджет като последните 2, за да продължим да надграждаме. Ако това се случи, аз като спортен директор бих заложил на българското", заяви той.
