Легендата на българския волейбол Боян Йорданов сложи край на една изключителна кариера.
43-годишният бивш национал и капитан на Левски обяви решението си да се оттегли от професионалния спорт след десетилетия, изпълнени с победи, битки и незабравими моменти на най-високо ниво.
През последния си сезон той допринесе за завръщането на Арис в елита на Гърция още един силен финален акорд в дългия му път във волейбола.
В България Боян остава завинаги свързан с доминацията на сините, с които печели четири поредни титли (2003, 2004, 2005, 2006). В Гърция също оставя ярка следа с два шампионски трофея с Олимпиакос през 2013 и 2014 г.
С националния отбор на България той е част от едни от най-силните поколения в историята на волейбола бронзов медал от Световното първенство в Япония (2006), бронз от Световната купа (2007) и престижното пето място на Олимпийските игри в Пекин (2008). Това са постижения, които остават завинаги в колективната памет на българския спорт.Кариерата му преминава през редица клубове в Европа от България и Гърция до Италия, Румъния, Словения и Кипър винаги с една и съща разпознаваема страст към играта и неизчерпаема енергия на терена.
В своята прощална изповед той споделя:
"Направих го по моят начин... С цялото си сърце и цялата си душа, от любов към играта!
Леле, кога минаха 30 години?! A бях само на 13,когато започна всичко Искам да благодаря на всички мои треньори, съотборници и съперници терена! Вие ми помогнахте да стана състезателя, който съм в в момента!
Благодаря на всички хора, които са вярвали в мен! Обичам ви!
Благодаря и на всички онези, които не вярваха в мен! Странно или не, но с Вас мотивацията ми растеше с всеки изминал ден!
Благодаря и на всички журналисти, които са отразявали моите изяви през годините!
На всички ФЕНОВЕ: Благодаря Ви за всеки автограф, който сте поискали от мен!
Благодаря за всяка снимка, която имам с вас! Благодаря, че скандирахте името ми! Вие ме правехте по-добър и ме карахте да давам на всяка тренировка и на всеки мач все повече и повече от себе си, защото не исках да Ви разочаровам! Вие сте моята сбъдната мечта!
Специално искам да благодаря и на първият ми треньор, който случайно ме намери в училище и ми показа, какво е волейбол г-н Божидар Горанов!
Всичко стана така, както ти ми каза, Тренер, даже беше и по-хубаво!
И още по-специално искам да благодаря на моята майка, която повярва в моята мечта. Минахме през много трудности, Мамо, но успяхме! Обичам те!
Това беше всичко от мен като състезател! За мен беше уникална привилегия, чест и отговорност да бъда професионален волейболист!
Г-н Волейбол, благодаря ти за Приключението! Ще ми липсваш, но все пак заедно имаме незабравими спомени, нали така?!
ОБИЧАМ ТЕ! Искрено Ваш Боян Йорданов", не крие емоциите Боян.
