Може ли футболът за причини неврологични заболявания, включително деменция? Явно в УЕФА гледат сериозно на подобна вероятност. Европейската асоциация поръча мащабно изследване, което стартира утре. Основната цел на проекта е да се установи рискът от мозъчни травми при младите играчи.
Би Би Си съобщава, че в програмата ще бъде включен и един клуб от Висшата лига на Англия, но неговото име остава неназовано.
По-рано тази седмица бе публикуван доклад, според който честите удари с глава по топката могат да предизвикат дълготрайни мозъчни увреждания. Изследвани са шестима бивши футболисти (петима професионалисти и един аматьор), популярни с играта си с глава. Всички те впоследствие развиват деменция.
Установени са и признаци на хронична травматична енцефалопатия - заболяване, което се среща най-вече при бивши състезатели в контактни спортове. То се свързва със загуба на памет и депресия.
Според учените всеки човек е застрашен от деменция. Всичко зависи само от няколко важни кръвоносни съда, които могат да бъдат засегнати след сблъсъци или натиск върху главата.
Според някои експерти опасността във футбола е останала в миналото, когато мачовете са се провеждали с тежки кожени топки. Но това е само една от интерпретациите. Факт е, че голям брой бивши играчи са засегнати от Алцхаймер (разновидност на деменцията - б.а.).
В началото на 2016 г. бяха повдигнати въпроси около готовността на английската футболна асоциация да съдейства за решаването на проблема. Лошото е, че подобни проекти могат да навредят на имиджа на играта. Впоследствие здравословно състояние на трима световни шампиони с Англия от 1966 г. стана повод да бъде алармирана и ФИФА. Мартин Питърс, Ноби Стайлс и Рей Уилсън страдат от Алцхаймер.
Случаят с бившия английски национал Джеф Астли показва как футболът може да ти даде много, но и да ти вземе всичко. Той е диагностициран с деменция малко след края на кариерата си. След дълга борба с болестта умира на 59 години.
Разследването около смъртта му разкрива, че честите удари с глава са от фундаментално значение за мозъчното му заболяване. Темата е повдигната и от дъщерята на Астли, която е крайно възмутена от отношението на футболната централа. „Асоциацията опитва да замаже положението и да замете под килима истинската причина за смъртта на баща ми. Тези хора не искат да знаят, че футболът може да убива бавно”.
Проблемът далеч не се ограничава само с футбола.
През септември лигата по американски футбол съобщи, че е похарчила 100 млн. долара за медицински и лабораторни изследвания. Английската асоциация по ръгби също разкри, че вече изучава по-обстойно дълготрайните последици от играта. Включително и ефектите от честите мозъчни сътресения, които съпътстват този спорт.
Учените обаче смятат, че все още няма как да бъде установена 100-процентова връзка между мозъчно заболяване и спортна дейност. Мненията са разнопосочни, а отговорите са крайно нужни. Именно и затова УЕФА ще опита да се задълбочи в проблема и да разкрие опасностите пред бъдещите поколения спортисти.
