Оставката начело на Българския футболен съюз не е прецедент. През 1994 г. този ход предприема Валентин Михов. Ситуацията е огледално противоположна на тази с Борислав Михайлов. Тогава в централата притискат Михов да напусне, а държавата се пита защо.
"Просто някои от тези, които бяха на щат в БФС, бързаха да ми дадат листа, за да си напиша молбата за оставката. През нощта ме викна президентът на републиката – г-н Желев. Искаше просто да я върна, но аз казах, че след като съм я дал един път, няма да се връщам и, че без мен България пак ще стигне минимум до четвъртфинали", сподели пред bTV Михов.
Без свикване на Изпълком властта поема тогавашният вицепрезидент Христо Данов.
"Пое нещата в свои ръце и продължи съществуването на родния футбол. Имаше Kонгрес, извънреден, защото аз мисля, че мандатът беше 4 години, a аз бях може би една година", допълва бившият ръководител на БФС.
Днес, 25 години по-късно, опциите пред ръководството са сходни. Според устава на Футболния съюз властта поема един от вицепрезидентите до цитираме "следващия Конгрес".
"По своята същност оставката представлява искане до Изпълнителния комитет да свика Конгрес, защото само Конгресът би могъл да освободи от длъжност президента", коментира пред bTV Борис Колев - адвокат по спортно право.
Алинеята обаче е написана по начин, който оставя вратичка на ръководството да не свика спешно изборен Конгрес, а да изчака до 2022 г., когато изтича мандатът на сегашното управление.
"Би било твърде формалистично погледнато да кажат, че нямат право и да оставят това висящо положение... Така вицепрезидентът става само временно-изпълняващ длъжността президент, защото той не е участвал в избори, не е избран и съответно няма правото да бъде президент, не му е гласувано това доверие от членовете на сдружението", разяснява Колев.
Ако все пак централата не свика извънреден Конгрес, 1/3 от клубовете в БФС имат законовата възможност да го направят.
