Подвигът на американския спринтьор Джеси Оуенс пред погледа на Адолф Хитлер на олимпийските игри в Берлин през 1936 г. остава завинаги в историята. Съдбата на неговата сънародничка Бети Робинсон обаче също е изключителна. Преди най-големия спортен форум тя е обявена за мъртва и дори е откарана в моргата. Само за да "възкръсне" и да спечели златния медал.
Да настигнеш влака
Бети е дъщеря на банкер. Семейството живее в предградие на Чикаго, а момичето пътува с влак до училището си в Торнтън.
Именно Железния кон променя рязко съдбата на 16-годишната Робинсън. През март 1928 г. тя е задържана след часовете. Втурва се най-напред към гарата, а след това и след заминаващия влак.
От последния вагон на изящния й спринт се наслаждава учителят по природни науки Чарлс Прайс - бивш бегач, който води и тренировки по лека атлетика. Той е убеден, че Бети няма шанс да настигне композицията. Тя обаче не само се качва в нея, но се озовава точно до Прайс.
Учителят я кани на тренировка, за да прецени по-внимателно способностите й. Най-напред тя тича по коридора на гимназията, след това и на стадиона. Прайс направо не вярва на хронометъра. Бързо осъзнава, че е попаднал на нешлифован диамант.
Спринт към златото
Само след три месеца Бети участва в квалификациите за олимпийските игри в Антверпен през 1928 г. Именно тогава за първи път в историята стартират и жени. Робинсън потегля за Белгия със статут на №2 в американския отбор. В самата надпревара обаче единствено тя представя родината си във финала на 100 метра. Голямата й съперничка е канадката Фани Розенфелд. А любопитен щрих е, че преди решителното бягане девойката се озовава с две леви обувки - налага се спешно да й донесат дясна от хотела.
Розенфелд сякаш пресича първа финала. Нейните треньори и съотборници дори започват да й подхвърлят във въздуха. Бети е невероятно щастлива от второто място. Шокът обаче идва след обявяването на окончателните резултати - Робинсън е първа с резултат 12,0 секунди, с две десети под световния рекорд.
На прага на смъртта
У дома тийнейджърката е посрещната като героиня. Лепват й прякора Детенцето. Вестниците се надпреварват да интервюират шампионката, която започва да бяга сериозно само няколко месеца по-рано. Приема я самият генерал Дъглас Макартър, президент на Националния олимпийски комитет на САЩ. В Чикаго е приветствана от 20 000 души.
Постепенно ентусиазмът отшумява, а Бети започва подготовка за Лос игрите в Анджелис през 1932 г.
Постига страхотна форма, но година преди игрите я застига нещастие. Бети приема предложението на братовчед си Уил да се повози биплан. На 28 юни 1931 г. полетът завършва с ужасяващо падане в блато от 200 метра височина.
Уил е приет в болница с два счупени крака. Бети е обявена за мъртва. Състоянието й е плачевно - открити фрактури на крайниците, пукнат череп и още безброй тежки травми.
Един от спасителите поставя тялото й в багажника на автомобила си и го откарва в старчески дом, където по съвместимост има и болница за бедни. Негов приятел в моргата обаче установява, че момичето не трябва да бъда погребано, а лекувано. Вестниците пишат, че ако Детенцето изобщо оцелее, ще остане парализирано.
Лекарите правят всичко по силите си. Левият крак на Робинсън е буквално разглобен на части. Тя прекарва 11 седмици в болницата, след което остава на инвалидна количка. Не само оживява, но и започва да ходи. След това - да тича.
Пред очите на фюрера
Разбира се, участие в Лос Анджелис е невъзможно. Бети обаче мисли само за едно - как да стигне до Берлин 1936. Заради икономическата криза много спортисти са принудени сами да търсят средства за пътуването до германската столица. Включително и Робинсън. По това време баща й губи работата си в банката, а семейството трудно връзва двата края.
Шампионката продава всичките си отличия. Запазва единствено златния си олимпийски медал. Назначена е като продавачка в магазин и постепенно събира необходимата сума.
Проблемът е, че Бети вече не може да застане на нисък старт. Лявото й коляно не функционира нормално, а като цяло левият й крак е с два сантиметра по-къс от десния. Тя обаче все така тича бързо, много бързо. И треньорският щаб на американския отбор я включва в състава на щафетата на 4 по 100 метра.
Поверен й е трети пост. Квартетът на Германия води убедително, но Илзе Дьорфелд изпуска палката. Хелън Стивънс, която бяга последна от американките, се понася към финала пред шокирания Хитлер.
Победата е грандиозна, но Джеси Оуенс засенчва всички и всичко на олимпийския стадион в Берлин. На парада след игрите той се вози в първата кола, а Робинсън и останалите шампионки от щафетата - във втората.
Това е и последният старт на Бети „Детенцето” Робинсън. Тя остава в любимия си спорт - като съдия и времеизмерител. Вестниците постепенно забравят невероятната й спортна кариера и насочват вниманието към неуспешния й брак, оцелял само месец. Втората женитба е далеч по-удачна - през 1939 г. Бети казва "да" на бизнесмена Ричард Шварц. Ражда син и дъщеря и доживява 87-годишна възраст.
