По улиците имаше море от хора… клаксоните не оставяха града да заспи.
Нещо подобно на празненствата през 94-та…
Така преживява Пазарджик бурната радост, чакана близо 30 години. Неочакваният претендент ликува. "Хебър" е новият носител на Kупата на България по волейбол.
Пазарджик чака това прекалено дълго. "Хебър" празнува, а с него и целият град.
Един от героите във финала е канадецът Брадли Гънтър. От екзотично малко градче в родината си, идва не къде да е, а в… Пазарджик. През миналата година става шампион на Полша, после пренася силната си игра и в националния отбор. Канадски волейболист в България? Звучи екзотично. Предизвикателството се оказва още по-голямо за самия него.
"Не знаех почти нищо за България. Представях си, че Пазарджик е нещо подобно на Варна. Там съм играл мачове с националния отбор, но се оказа, че не е точно така. Градът е много, много по-малък. Преди да пристигна търсих информация за него, но ми беше много трудно изобщо да го открия. Сега обаче ми харесва и градът, и отборът. Освен че тренираме заедно, с момчетата обичаме да се забавляваме и извън залата. А публиката в града… тя е просто страхотна, особено на финалния мач за купата.", споделя Брадли.
Пазарджик винаги е бил един от най-волейболните градове в България. Пази огромни традиции, а тази купа е вторият най-голям успех в цялата им история.
Първата титла я печели клуб "Чавдар" през далечната 1947 г. През пролетта на 1992 г. тогавашният ВК "Анди" става трети в надпреварата за националния трофей, а финалите отново са в Пазарджик.
Сегашният проект "Хебър" съвсем скоро ще отбележи своя трети рожден ден. Всичко това се случва със солидния гръб на община Пазарджик.
"Аз стартирах този проект като спортно-социален. Залогът е много по-голям, отколкото спечелването на една купа. Може би бях най-щастливият човек в тази зала, защото освен този спортен успех, освен тази пълна зала, сбъдна се моята мечта - хората да бъдат най-щастливи от този успех. Това даде нов тласък на самия град.", споделя кметът Тодор Попов.
Идеята за един по-различен и позитивен като послание волейбол в България печели сърцето и на треньора Атанас Петров. След повече от 20 години в женския волейбол, множество титли при дамите, той приема хвърлената му ръкавица. Купата, историческа и за него, е първа начело на мъжки отбор.
"Вложих всички мои усилия в този проект, за да се случи. Още първата година като видях, че насреща има разбиране и съдействие, бях сигурен, че нещата ще станат. Моята идея беше да направим нещо по-различно от останалите отбори в България. Да го ръководим по начин, по който още не е правено, да изглежда по друг начин отборът и всичко друго свързано с него.", споделя Петров.
Как се въвлича цял един град в подобен проект? Лесно! Нужно е просто доверие. По време на финала за купата по трибуните няма свободно място, а извън залата остават стотици. Прецедент, до който се стига логично. Публиката на Пазарджик е в залата много преди да дойдат успехите!
"Пазарджик се превръща във волейбол. Отиваш на кино, зад теб говорят за "Хебър", отиваш в банката – мамо, утре има мач на "Хебър", по кафетата – въртят се снимки, показват се. Деца ходят, приканват родителите си да ги водят в залата. Малко ми напомнят за спомените, в които моите родители са ми разказвали как е било преди. Как всички са се организирали и отивали по стадионите.", споделя Александър Иванов, който организира почти всички малки детайли покрай отбора.
Доказателство за думите му е невероятното шоу, което сътвориха по време на финалите за Купата на България. Видяхме обещаното шоу, достойно и съизмеримо с европейски първенства. Oт представянето на тимовете, през страхотната публика. Александър споделя, че "крадат" идеи от Запад, където тези неща са отдавна измислени. С усмивка си спомня за емоцията след спечелената купа. Улиците се превръщат в море от хора, които преживяват успеха. Клаксони не са оставяли града да заспи, а въпреки че не си спомня 94-та година, си я представя точно така.
Александър въвлича в проекта и съвета за младежка политика в Пазарджик. Заедно взимат дейно участие в организацията, а клубът не би имал същия облик без тях.
"В началото не знаехме нищо за играта, за волейбола. Ние бяхме около 10-тина скептици, но се оказа интересно, пък и ние като момичетата проявяваме някакъв интерес поне към спортистите.", споделят момичетата от съвета.
Всеки в техния отбор има различна функция. От почти програмист, през графичен дизайнер, до човек, който контролира социалните мрежи.
"Всички са в социалните мрежи. Искат да видят някакви снимки от тренировки, някакви клипчета, които им правим. Чувстват, че са по-близо до отбора."
Иновативните идеи се харесват и на волейболистите. През миналата година стартират интересна поредица от забавни клипове, в които взимат участие именно те.
Сред най-ярките символи на клуба е тигърът. Изборът му за талисман идва след посещение в местния зоопарк. Там малко тигърче бързо получава името "Хебър". Но не бихте могли да познаете кой се крие зад костюма...
"Много исках да бъда тигър. Те ми казаха, че няма как, но продължавах да натискам. Изявявах огромно желание да бъда тигър, но постоянно ме режеха. В крайна сметка един ден момчето, което беше тигър, се разболя. Пробвах, много ми хареса. Сега с едно друго момче заедно сме тигри. Мога да правя, каквото си поискам… дори колкото и глупаво да звучи – да се излагам. Костюмът е доста дебел, топло е, потно е и мирише, да казвам го – мирише наистина.", споделя талисманът на отбора Виктория.
В дните, в които в Пазарджик има домакински мач, градът се превръща в истински празник. Защото "Хебър" не просто спечели купата. Направи нещо по-важно – показа, че идеята на спорта да обединява и да радва хората е все още жива... през 2019-та година, в 21 век. Въпросът е само един: Колко далеч може да стигне този проект?!
