Четвърти епизод от поредицата "Спортният лъч". В нея Деян Спасов ни среща със спортисти, които по-рядко попадат под светлината на прожекторите, но носят добродетели, които си струва да видим.
Видео:
Запознайте се със смелите сърца от "София-Балкан" – първият баскетболен клуб у нас за хора в неравностойно положение.
"Това са хора, които обществото не вижда. За тях това е един начин те да слязат при нас. Защото ние не ги искаме", категоричен е треньорът им Кръстю Църов.
Основите са положени през 2010 г. Днес, 7 години по-късно, "София-Балкан" не е просто отбор, а семейство.
Борис е капитанът. След инцидент, той е в количка от 20 години. "София-Балкан" за него е кауза. През годините сам е довел в залата почти всички, които днес играят в отбора.
"Имало е хора, които имат някакви житейски проблеми и си казват в този момент няма да тренирам повече. Сядал съм, поговарял съм с тях. Досега никой не се е отказал", уверява ни капитанът.
Тези хора познават отлично болката. Но не я допускат в залата.
"Аз приех малко скептично, защото моята травма е доста висока – на шийния отдел на гръбначния стълб и имам проблеми доста с ръцете. Обаче в името на каузата се включих в екипа", разказва ни Светозар.
В "София-Балкан" участват над 25 души. Между тях има 5 жени и 1 дете. През миналата година отборът стана първият и засега единствен шампион на България по баскетбол в колички.
"Те са си приели съдбата. Загърбили са това, което са били и гледат напред. И на стари години – дето се казва по на 35-6, 40 и повече години, те станаха играчи, станаха състезатели, станаха спортисти", изумен е треньорът Кръстьо Църов
"Няма по-истинско от това да се бориш. Няма по-истинско от това да извоюваш нещо за себе си", казва Петко.
"Имам ангажимент. Имам нещо, за което да се боря.", добавя Светозар.
"Компанията с хората, с които се запознаваш тук, ти дават много сила и кураж", категорична пък е единственото момиче на тренировката Виктория.
Петко е със здравословен проблем по рождение. Той е израснал в защитено жилище – без родители. Благодарение на баскетбола животът му днес е различен. Петко е част от "София-Балкан", а наравно с това работи и учи.
"Животът ми преди това беше по правила и в повечето случаи решенията се взимаха от други хора. Така е, по всичко институции е така."
Питам го какво изпита, когато влезе за първи път в залата и стана част от отбора, а той ми отвръща:
"Започнах да усещам вече, че ставам мъж. Че ставам личност. Че ставам част от един такъв отбор като тях. Всичките са много силни хора. Научиха ме на сила, на воля, на мъжество. Тук съм личност, тук съм част от отбора и… заедно побеждаваме."
Всяка седмица в семейството на "София-Балкан" играчите дават незабравим урок на треньорите си.
"Човек трябва, което е жалко между другото, да изпадне в такова състояние, за да види какъв дух има. Какъв дух носи. Те го носят. Има други, които на тяхното положение са се предали", заявява Кръстьо Църов.
Опитният наставник ми разказва, че за 7 години не е чул някой от играчите да каже не мога. Другите двама треньори в тима - Владимир и Мартин, са единодушни, че хъсът на баскетболистите в "София-Балкан" е огромен, а същевременно всяка тяхна тренировка е придружена с множество усмивки.
Общата им цел е победата. Над съперника и над съдбата. В София Балкан всички заедно преодоляват, както защитата на противника, така и ударите на живота.
"Не си представям живота си без този отбор и без това, което съм благодарение на тях. Без тях щях да бъда някакво лице. Нищо повече", категоричен е Петко.
"Съравнованието, самото състезание е нещо невероятно", отбелязва пък Борис.
Питам Виктория какво я накаря да остане в отбора, тя с усмивка ми отговаря:
"Хората, всъщност. Дава се супер много сила и зареждане. Това ме кара да идвам тук."
"Трудно беше, защото ми казаха много бавно и трудно ще е възстановяването. Трябва много воля и желание. Аз се опитах да направя всичко възможно. И се надявам да съм постигнал нещо с отбора, ако не сам", разказва ми Светозар.
Няма как да не попитам едни шампиони какво означава победата за тях - силно развълнуван Петко ми отвръща:
"Победата е нещо неописуемо. Различни емоции във всеки един от нас. Това ни дава силата да продължаваме напред"
Ако искате да погледате истински баскетбол и да си спомните какво значи истински да обичаш живота, вратите на залата на стадион „Васил Левски” са широко отворени. Всеки четвъртък там четат безплатно лекции за силата на човешкия дух и за волята, каквото и да става, да събереш себе си парче по парче и заедно с отбора си да продължиш напред!
Кои бяха героите в поредицата "Спортният лъч" дотук:
