Футболната отпуска става командировка
За големите клубове късното лято е по-натоварено от ранната пролет
Реал, Барселона, Байерн, Милан, Интер, Рома, Юнайтед, Сити, Челси, Ливърпул, Арсенал, Монако, ПСЖ, Валенсия, Бенфика, Олимпиакос... Сигурно си мислите, че изреждам обичайните заподозрени в предстоящото издание на Шампионската лига, но всъщност става въпрос за отборите, които в последните седмици участваха на контролни турнири на необичайни стадиони, държави и континенти. Точно тези тренировъчните лагери, турнета и контроли стават все по-важна част от програмата на големите клубове. И ако преди години тази важност се отразяваше почти само в банковите им сметки и се отнасяше за шепа важни и недостижими колоси, то вече спокойно можем да говорим не само за пари, но и за по-масова тенденция и белег за престиж, че дори и за тотално разширяване на футболната география и „завладяване“ на нови територии.
На първо място разбира се са парите – от десетина години за еврограндовете е нормално да имат поне едно турне из Америка или Азия, което ги ангажира да изиграят няколко мача пред десетки хиляди жадни за класен футбол местни и да „се покажат“ като циркова трупа на воаяж. Това лято нямаше изключения – Ливърпул и Юнейтед не просто играха в два турнира в САЩ, но и посветиха време на редица маркетинг активности за доброто име на добрите спонсори. Ван Гаал и Рууни покараха Шевролети, Стъридж прави сандвичи в Бостън, Байерн събра звезди от цялата Мейджър лига, за да напълни тринбуните в Портланд. В същото време в Лондон традиционния четиристранен турнир „Емирейтс къп“ събра Валенсия, Монако, Бенфика и домакините Арсенал, а посещаемостта и зрителския интерес бяха завидни за отпускарския сезон в началото на август. „Черешката“ на тортата в тазгодишното футболно лято обаче без никакво съмнение беше мачът между Реал и Юнайтед за „Купата на шампионите“, който промени представите за брой посещаемост и разби рекордите със своите точно 109 318 зрители.
Когато на 1 януари тази година гледахме снимки и репортажи със 105 хиляди зрители на „зимната класика“ в хокея и мача между Торонто и Детройт на същия стадион, не ни се вярваше как толкова много хора ще се съберат на едно място. Когато в началото на тази седмица видяхме същия стадион с още по-многолюдни трибуни, и то за доскоро недолюбвания отвъд Океана сокър, зрелището изглеждаше впечатляващо и показа как последователната клубна политика по печелене на долари и завладяване на непознати земи и пазари има ефект. Но не си мислете, че това е изключение, най-посетеното клубно събитие допреди Реал-Юнайтед също бе футболно и също бе намесен еврогранд – става дума за сблъсък между Барселона и ЛА Галакси, който през 2009 в Пасадена събра близо 94 000 зрители.
Всеки един от тези стотици хиляди е равен на долари и евро – средната цена на билетите за мачовете отвъд Океана е над 100 долара, но се събират пропуски и за тренировки, промоционални събития и мърчандайз. Но дори и да оставим тези огромни суми настрана, „на масата“ остават десетките открити на франчайз принцип тренировъчни кампове за деца и младежи (Сити откри цял свои филиал в Америка, а школите с лиценз на еврошампион са истински магнит за членове както в САЩ, така и в Азия) и привличането на местни или заинтересовани спонсори (миналата година водеща куриерска компания „изсипа“ чували с пари на Юнайтед, само и само да бъде партньор на презокеанските им пътувания). Има го и престижът „да играеш с големите“ и да се чувстваш като богоизбран. Преди години Димитър Бербатов, още като играч на Манчестър, описа усещането от лагер в Азия с простичкото „Чувствам се като член на „Бийтълс“.
Всъщност, става така че летните турнета започват да приличат не на отпуска, а на истинска работна командировка. Всички признаци за сериозността на мачовете и съперниците е налице, залозите са големи, публиката е в очакване, остава само графиците да бъдат начертани. Догодина няма нито Световно, нито Европейско, но отсега мога да ви обещая, че ще гледаме страхотни мачове.
