32 отбора, 64 мача, 171 попадения, един шампион – Световното първенство по футбол в Бразилия вече е история, а Германия вдигна така чакания трофей и ще пришие четвърта звезда към екипите си. Измъченият финал в неделната вечер уверено отиваше към дузпи, но минути преди това резервата Гьотце приземи мечтите на Меси, Аржентина и цяла Латинска Америка. Няма да повтарям превърналия се в клише цитат на Гари Линекер за това, как „накрая печелят германците“, нито ще възхвалявам тоталния стил на Льов и неговите момчета.
Световната купа беше завоювана, изстрадана (ако не вярвате, питайте Мюлер, Швайнщайгер или Крамер) и заслужена. По-интересни от спортно-техническия анализ са ми петте неща, с които това Световно беше различно, с какво го запомнихме и какво остана след него. Сигурно има поне още толкова, коментирайте избраните на воля и споделете пропуснатите:
Няма тики-така, има тактика
Многото подавания на къси разстояния, липсата на флангови пробиви и центрирания, минималните индивидуални проблясъци – след Мондиал 2014 всичко това, така типично за Испания и любимата „тики-така“, сякаш остана в историята. В Бразилия стана ясно, че за победи не е достатъчна красивата и комбинативна игра – трябва и защита. Успехът на Германия не се дължеше само на офанзивната игра, но и на защитата – висока преса и много сигурни централни защитници. Точно това отличаваше немците от тимовете на Бразилия или Испания, например. „След шест години на международно превъзходство Испания записа най-слабата защита на световната купа в историята. Един от най-добрите отбори, които светът някога е виждал, отпадна след три часа в Бразилия“, написа английският „Мирър“ и оценката е болезнено точна.
Даже да се абстрахираме от шампионската Германия, доказателството за обратната теза са отличните резултати на Чили, Колумбия (най-спортсменски отбор на Световното с едва 5 жълти картона) и най-вече на Коста Рика – отбори, които печелеха мачовете си без изразителни резултати, много подавания и големи имена, а с премерена и тактически издържана игра. Последното важи най-вече за костариканците, които спечелиха група с три тима на бивши световни шампиони – Англия, Италия и Уругвай, и стигнаха до четвъртфинал с едва два допуснати гола. Малко им остана да стигнат и до топ 4, но трябваше да минат през... да, точно така, не Холандия, а Тим Крул.
Добър вратар – половин отбор
Въпреки факта, че изминалото Световно изравни рекорда на Франция 98 за най-резултатни финали, героите на този Мондиал бяха вратарите. Споменатият вече Крул, шампионът Нойер, подгласникът Ромеро, но и Тим Хауърд, Гийермо Очоа, Райс М`Боли, Жулио Сезар и Кейлор Навас – всички те бяха великолепни и ни накараха да вярваме още по-силно в тезата от подзаглавието.
В случай, че сте пропуснали изявите на някого от изброените (в което изключително много се съмнявам, но все пак) – Крул има записани едва няколко минутки в игра, но беше един от най-важните футболисти на Луис ван Гаал, тъй като нямаше грешна изява на дузпите срещу Коста Рика и класира Холандия напред.
Противникът му в този четвъртфинал, Кейлор Навас, отказа „атомното“ нападение на Холандия в редовното време с поне десет спасени положения, а трансферът му в Байерн дни след последния мач на костариканците не учуди никого, защото Навас тепърва ще става голямо име точно както съотборника си Нойер.
28-годишният немски вратар не само спаси каквото можеше по пътя на Германия към четвъртата титла, но и беше безкомпромисен като либеро, краен защитник и дори опорен халф. Хауърд, М`боли и Сезар също направиха отлично впечатление, а единствената причина за отпадането на САЩ, Алжир и Бразилия беше играта на останалите играчи пред вратарите (особено на защитата на Бразилия, но това е друга тема).
Като казах Бразилия, няма как да не отлича и стража на Мексико – Гилермо Очоа игра толкова добре срещу домакините, че получи личен поздрав от президента на страната, а френски запалянко обяви къщата си за продан, за да може с парите да се предложи нов договор на вратаря, тъй като контрактът му с френския „Аячо“ бе изтекъл. За жалост на Очоа и мексиканците, историята им продължи едва до осминафинала срещу Холандия, но момчетата на ван Гаал заслужаваха класиране много повече.
Селекционерът също играе
Ван Гаал ли казах, по-скоро „ван Гениал“ – представяте ли си да добиете такова прозвище, само защото сте си свършили работата? Медии и журналисти по цял свят в един глас почти обожествиха холандския специалист за смяната на Крул в четвъртфинала срещу Коста Рика, благодарение на която Холандия се класира напред. Простете ми, но не виждам нищо гениално в това да си свършиш работата, познавайки онова, с което разполагаш. Няма нищо гениално да видиш, че със сигурност ще вали и да вземеш чадъра си, нали така? Навременната смяна показа нещо, което сякаш бяхме забравили – ролята на селекционера не свършва с определянето на групата за Световното.
Освен Луис ван Гаал, голямо впечатление направиха още последователният Льов, психологът Сабея, тактикът Хосе Пекерман, лидерът Клинсман, недолюбваният Халилходжич, пестеливият Хосе Луис Пинто, и, разбира се, Ерера. Как да останеш равнодушен към последния, та той гореше повече от играчите във всеки мач, забрани секса на футболистите си, накара ги да играят по бързо от неговото ръкомахане, а за финал... нарече решението за награждаването на Меси със „Златна топка“ „абсурдно“ в своя twitter.
Интерактивното Световно
Социалните мрежи, ах какво виртуално Световно се играеше там. Twitter, facebook, YouTube – секунди след някаква случка, резултат или положение, в социалните медии вече имаше новина, коментар, meme, забавна картинка, колаж, комикс, виц. Суаерс захапва Киелини и минути след това социалните мрежи вече са пълни с трактовката на обикновени зрители, маркетингови специалисти, компании и брандове – да живеят обработените картинки и забавните клипчета. Луис се обажда вкъщи и казва „Скъпа, ще закъснея, понеже ще вечерям със съотборници“, а американска пицария споделя със специална визия, че уругваецът явно е видял новите им промоции преди мача.
В Бразилия се черпят със 7up, gif-че показва как Германците играят без съперник, а Меркел протяга ръце като статуя на Корковадо – няма ограничения и пропусната възможност пред всеобщия световен интелект, а идеите му достигат до всички в реално време. Добавете към това и официалните канали на играчи, треньори и журналисти „от мястото на събитието“ и картинката вече е пълна – онлайн Световното е супер забавно, а технологиите помагат за един по-добър (по-информиран и усмихнат) свят.
Технологиите излизат и на терена
Не беше само това, прогресът не беше само онлайн, но и стигна до терена. Колкото и да се противяха радетелите на „чистата игра“, оказа се, че изобщо не е толкова страшно стената да е на девет метра и да има гол, само ако топката премине голлинията. Вездесъщият съдийски спрей бързо се настани във футболния фолклор (все пак е измислен от журналист), а скоро, сигурен съм, ще го видим и на европейските терени. С технологията на голлинията е малко по-сложно, но отново заслужава позитивна оценка.
Според официалната статистика на ФИФА в изминалите 62 мача от световното първенство са били взети общо 1856 съдийски решения, а около 200 от тях са били грешни. Спокойно мога да кажа, че благодарение на футболното „ястребово око“ нямаше още няколко, които да оставят неприятен спомен като онзи незачетен английски гол срещу Германия в ЮАР преди точно 4 години, няма как да сте го забравили. Точно както няма да забравим всичко най-интересно, което се случи в Бразилия... за поне още едни 4 години до следващото Световно.
