на живо

Заради войната в Украйна: Футболист дари 100 000 евро на армията (ВИДЕО)

Родителите на Андрий Ярмоленко са блокирани в бомбардирания град Чернигов

Reuters

На хиляди километри от дома. На хиляди километри от семейството. На хиляди километри от майка му и баща му. Сърцето на един от най-добрите украински футболисти в последното десетилетие Андрий Ярмоленко кърви. Очите му се пълнят със сълзи, а нощите му са безсънни.

Докато 32-годишния Ярмоленко играе в английския „Уест Хем“, родителите му са под непрестанен обстрел в един от най-застрашените градове от руската инвазия - Чернигов. Крилото на „чуковете“ и на националния отбор на Украйна се чувства безсилен, че в тези съдбовни дни за родината му, той не може да помогне с нищо. Или почти с нищо.

Днес спортната общественост осъмна с новината, че Ярмоленко е превел по сметката на украинската армия сумата от 100 000 евро. Без да вдига шум около постъпката и отказвайки да коментира темата, както пред британските журналисти, така и пред своите сънародници.

Единствените думи, които Ярмоленко – автор на 44 гола в 106 мача с фланелка на Украйна, отправи публично бяха:

Снимка: Reuters

„Нашата сила като нация, е нашата свобода. Правото на избор е неприкосновено. Животът, човешките права и ценности, уважението между хората – те са над всичко.“

Ярмоленко получи невиждана подкрепа от всички свои съотборници в „Уест Хем“, както и съперниците си. Ръководството на „чуковете“ му даде почивка за мача срещу „Уулвърхемптън“ от Висшата лига. На загрявката на двубоя колегите на украинеца излязоха до един, облечени с фланелка с неговото име и номер върху гърба.

Снимка: Reuters

Андрий Ярмоленко премина в „Уест Хем“ от „Борусия“ Дортмунд през 2018 г. срещу трансферната дума от 20 млн. евро. Годишната му заплата надхвърля 7 млн. евро. Считан е за наследника на Андрий Шевченко в националния отбор на Украйна.

Ярмоленко никога не е криел, че дължи всичко на родителите си. Майка му Валентина забелязва умението му да жонглира, с каквото му попадне от ранна детска възраст. „Ние бяхме бедни и нямахме пари да му купим истинска футболна топка, но това не можеше да го спре“, споделя Валентина.