Величието на един от най – големите футболни грандове в Италия – Милан кара всеки един футболен фен да се чуди как отборът изпадна в подобна криза. “Росонерите” завършиха осми през изминалата кампания, а тази са на 10 място, 13 кръга преди края. Привържениците на отбора пък казват, че никога не са гледали по – слаба игра на любимия си тим. Цели трима треньори ръководеха Милан в определен момент от началото на 2014 – Масимилиано Алегри, Кларънс Зеедорф и настоящият треньор Филипо Индзаги. Трансфери за големи суми няма, напротив – набляга се на свободните агенти и вземането на играчи под наем. Това се отразява и върху посещението на мачовете, като от два сезона средното посещение е под 40,000 души ( справка – средното посещение на мач през сезон 2010/11 е 50,000). Упадъкът на Милан изглежда наистина сериозен, но не е първият такъв при управлението на Силвио Берлускони, както много футболни анализатори се опитаха да ни убедят.
Годините от 1996 до 1998 са също толкова трудни за “Росонерите”, колкото последните две, три. След като е станал шампион предходната кампания, през сезон 1996-1997 Милан завършва 11-ти в класирането! Следващата година пък отборът заема десетата позиция. Приликите между сезон 1997-1998 и сегашната кампания пък са налице:
И сега, и тогава Милан назначава нов треньор за сезона, след като предходния двама са се провалили ( тогава се провалиха Оскар Табарес и Ариго Саки, а сега – Масимилиано Алегри и Кларънс Зеедорф ). Съвпадение е, че и в двата случая новият наставник е клубна легенда – през 1997 бива назначен Фабио Капело, а през изминалото лято бе избран Филипо Индзаги. Единствената разлика е в опита в треньорската кариера на двамата – Капело вече има един четиригодишен престой в Милан и година в Реал Мадрид, докато за Пипо ръководенето на „Росонерите” е дебют в професията.
При трансферите идват първите разлики. За разлика от сега, през лятото на 1997 Милан дава много пари и купува доста на брой играчи, очаквано, след като има нов треньор. Всички футболисти са на възраст между 20 и 28, а между тях личат имената на Ибрахим Ба, Леонардо и младият тогава Патрик Клуиверт. За Ибрахим Ба Милан плаща цели 11 милиона, които после се оказват хвърлени на вятъра. През това лято “росонерите” предпочетоха да купуват свободни агенти и успяха да вземат няколко добри играчи, сред които Жереми Менез, Алекс, вратарят Диего Лопес, а за 6 милиона си осигуриха услугите на Джакомо Бонавентура. Трябва да се отбележи и привличането на Фернандо Торес под наем, който обаче бе загубил формата си доста преди Милан.
Още сходства между двата сезона е спадът във формата на “росонерите”( първата част от кампанията е по – успешна и за Милан и сега, и тогава),както и липсата на европейски футбол. Но позицията в класирането си остава най – голямата прилика.
Какво става на следващата година – Милан отново сменя треньора, назначавайки Алберто Дзакерони, и печели титлата в Италия, като основен фактор затова е страхотната домакинска форма. Това “възраждане” вероятно дава огромни надежди на тифозите на Милан, че другата година, с по – опитен треньор, “росонерите” могат да претърпят отново подобен Ренесанс. Това е обаче е невъзможно по няколко причини:
Колкото и обезкуражаващо да звучи това за Милан, ситуацията във футбола в момента е такава, че отборът не може да направи бърз скок. Затова Адриано Галиани и тифозите трябва да забравят за случилото се през 1998/1999 и по – скоро да видят как прогресираха успелите напоследък без огромни бюджети отбори като Атлетико Мадрид, Борусия Дортмунд и Рома – с много работа и търпение. Феновете могат да си помечтаят за появата на някой шейх, който да позлати отбора, но възможността за бавно изкачване обратно по стълбицата на успеха изглежда много по – сладка.
