Спомен за българското "Американско лято": Къде са героите сега?
Часове остават до световното първенство по футбол 2026. Да си припомним най-славния български момент
Няколко часа остават до откриването на 23-ото световно първенство по футбол.
Мондиалът се завръща отвъд Океана с повече отбори, повече мачове, повече емоции този път разделени между три държави - САЩ, Канада и Мексико.
Няма как тези срещи да не ни навяват спомени за преди 32 години, когато българският национален отбор постигна най-големия успех в историята си!
На Мондиала през 1994 г. "лъвовете", водени от селекционера Димитър Пенев, бяха изненадата и прегазиха тимове като Гърция (4:0), Аржентина (2:0), Мексико (1:1 и 3:1 след дузпи), Германия (2:1).
"Четвъртите в света" у нас е титла, която носят само най-заслужилите. Къде са героите на онова щуро лято сега?
Последно сбогом
Началото на годината бе тежко за целия футбол. Тогава си взехме "Последно сбогом!" с архитекта на този успех - селекционера Димитър Пенев. Той си отиде от този свят на 80-годишна възраст, а неговите момчета плаха безутешно.
Преди 10 години пък загубихме железния защитник, който всяваше страх в най-добрите нападатели в света. Трифон Иванов си отиде от този свят само дни след като навърши 50 - твърде млад за своята огромна роля в успеха.
През 2026 г. останахме и без вратар! Борислав Михайлов - непробиваемата последна защита на българската врата и след това президент на Българския футболен съюз, почина след тежка битка за живота си след инсулт.
Героят във важна битка
Петър Хубчев може да изигра редица важни мачове в САЩ, но сега "играе" в най-важната среща в живота.
Той се възстановява от онкологично заболяване в Германия и е прекъснал треньорската си кариера. През 2018 г. той бе обявен за Номер 1 у нас.
Звездите
Безспорно най-голям успех от футболните национали от САЩ 94 постигна Христо Стоичков. Две години по-рано той, като част от Барселона, спечели Шампионската лига (тогава Купа на европейските шампиони).
След края на футболната си кариера той бе треньор и дори национален селекционер на България в периода 2004-2007. След това Камата се преориентира и стана телевизионен водещ. Днес той работи за ФИФА и е желан гост на всяко събитие.
През 1995 г. Красимир Балъков премина от Спортиг в Щутгарт, където продължи зашеметяващата си кариера. След като окачи бутонките, той стана треньор, бе и селекционер на България за няколко месеца през 2019 г. В момента се занимава с ресторантьорска дейност и е в перфектна форма, както видяхме на клипове от 60-годишнината му.
Емил Костадинов - човекът, който прати България в САЩ с феноменалния си гол във вратата на Франция през 1993 г., бе заместник на президента Борислав Михайлов и член на Изпълнителния комитет на БФС дълги години. В момента той е спортен директор в ЦСКА 1948.
Йордан Лечков също работи дълги години в БФС и бе член на Изпълкома, като отговаряше за националните отбори. Между 2003 и 2011 г. бе и кмет на град Сливен. След оттеглянето му от футболния живот, предпочита да стои далеч от медийни изяви.
Наско Сираков бе изпълнителен директор на Левски при дебюта на "сините" в Шампионската лига през 2006 г. Той се завърна в клуба през 2020 г., когато стана мажоритарен собственик и бе в тази функция до съвсем скоро. Въпреки че Левски има нов собственик, Сираков ще остане в клуба като президент.
Ръководители
Емил Кременлиев имаше дълга кариера футболна, като игра до 2007 г., когато беше на 38 години. В последствие той стана президент на ФК Казичане. Работи и в Арда, като заемаше различни длъжности - от треньор, пред помощник-треньор в няколко щаба, до спортен директор и директор на школата. От януари 2026 г. е председател на Областния съвет на БФС в Кърджали.
Даниел Боримиров игра в онези приказни години на Левски, в които тимът бе част от Шампионската лига и достигна до четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА (през 2005/2006). В момента той е изпълнителен директор на "сините".
Бончо Генчев също е един от емблематичните футболни ръководители у нас, дошли от "Пеневата чета". Той работи в Етър и Локомотив Горна Оряховица. От 2016 до 2025 г. бе председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново
Защитникът Николай Илиев прекрати кариерата си след САЩ 94, но така и не се захвана с треньорска дейност, въпреки че има лиценз от престижна школа в Италия. За кратък период той беше част от Управителния съвет на Левски и напусна през 2014 г.
Златко Янков прекрати футболната си кариера през 2003 г. За последно бе директор на детско-юношеската школа на Черноморец, а преди това бе и треньор в Нефтохимик и Спартак Варна.
Георги Георгиев не успя да влезе в игра в САЩ, а след като прекрати кариерата си бе начело на Марица Пловдив като президент. Освен това беше шеф на школата на френския Мюлуз. Работи като шеф на ДЮШ на ЦСКА и беше директор в Атлетик Куклен през 2011.
САЩ се оказва не само върха в кариерата на Велко Йотов, а и негов пристан. След края на кариерата си той е директор във футболна академия за деца в Атланта, Джорджия.
Треньори
Не е изненада, че кариерата на Илиян Киряков е свързана с родния Етър Велико Търново. След като окачи бутонките, той бе треньор, помощник-треньор, скаут и президент на "виолетовите".
Ивайло Йорданов - шампион на Португалия със Спортинг Лисабон от 2000 г., бе спортен директор на Локомотив Горна Оряховица, а днес е помощник-треньор на националния селекционер на мъжете Александър Димитров, след като двамата работиха заедно и начело на младежите от 2019 до 2025 г.
Пламен Николов - вторият вратар на тима ни в САЩ, е един от най-разпознаваемите легенди днес. След като завърши кариерата му, той работи като треньор в Спартак Варна, Септември и младежкия национален отбор. След това се захваща с мениджърска дейност.
Един от емблематичните помощник-треньори е Цанко Цветанов. Той работи дълги години в тандем със Станимир Стоилов, а дуото бе начело на тимове у нас, в Казахстан и в Кипър. В момента са начело на турския Гьозтепе.
Петър Михтарски и Пирин Благоевград играят много емоционално танго. Въпреки честите им разминавания, двете страни отново се срещат, а бившият футболист е бил треньор, помощник-треньор, директор, съветник, а през януари 2026 г. отново напусна треньорския пост на "орлетата".
Ивайло Андонов също се завърна в родния Благоевград. Той създаде своя школа за деца, а за последно бе изпълнителен директор в Пирин.
Петър Александров също се захвана с треньорска дейност. В момента той живее в Швейцария, където е помощник-треньор в аматьорския Аарау.
