Малко повече от година след оттеглянето си Рафаел Надал вече не живее като тенисист, макар да остава такъв в паметта на феновете. На 39 години, носителят на 22 титли от Големия шлем приема новия си живот спокойно. „Тази глава е напълно затворена. Не живея, мислейки за времето си като тенисист“, казва той в интервю за AS.
Преходът не е бил драматичен. „Винаги съм си мислел, че ще се оправя в ежедневието си – и така стана.“ Дните му вече нямат строга структура. Няма тренировки по часовник, няма повтарящи се ритуали. Има проекти, срещи, пътувания и свободни следобеди за семейството. „Животът ми е по-хаотичен от преди, но му се наслаждавам.“
Снимка:
Reuters
Тренира понякога в Академията, но само за удоволствие. „Без никакъв интерес или очакване за каквото и да било.“ Когато гледа тенис, го прави спокойно – като зрител, макар анализът да е неизбежен. „Няма как да не го направя.“
За новото поколение е умерен и точен. Не се идентифицира нито със Синер, нито с Алкарас, но вижда разликите ясно. „Карлос е по-непредсказуем и зрелищен. Яник е методичен и изключително солиден.“
Снимка:
Reuters
Треньорството не е на дневен ред, нито постоянните пътувания. За капитан на Купа "Дейвис" в бъдеще обаче оставя врата отворена. „Животът се променя. Това, което чувстваш днес, не е непременно това, което ще чувстваш утре.“
За тактиката си срещу Федерер говори откровено: „Планът беше ясен – да натискам бекхенда му с високи топки, докато мога да мина към форхенда.“ Срещу Джокович нещата били по-сложни: „На твърди кортове, особено в по-късните ми години, беше много трудно.“
Снимка:
Reuters
Думата „легенда“ все още го смущава. „Когато те нарекат легенда, започваш наистина да се прецакваш“, смее се. И все пак, когато се замисли за 14 титли от „Ролан Гарос“ или 912 седмици в топ 10, признава: „Това е рекорд, с който се гордея. Говори за постоянство.“
Корените му са го спасили от капаните на славата. „Животът в Майорка ми позволи да бъда нормален човек.“ Балансът между публичното и реалното е бил ключов.
Днес Надал е в етап на търсене. „Откривам какъв бих искал да бъда, когато порасна.“ Академиите, образованието, туризмът – всичко го интересува, стига да има смисъл. „Малко по малко пътят ще става по-ясен.“Като баща няма грандиозни очаквания.
Снимка:
Reuters
„Надявам се да бъда средностатистически баща.“ А за политиката е ясен и дистанциран: „Би било добре да се върнем към рационалността, да не се обиждаме, да мислим за общото благо. Не бива всичко да изглежда като футболен мач.“
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
