Победа. С нокаут. Ударно завръщане в елита. Заявка, че тепърва с него ще бъде интересно на ринга. Всичко това даде Тервел Пулев днес, навръх Разпети петък за България.
17-и успех в 18 мача във визитката му на професионален боксьор в полутежка категория. 14-и нокаут. Висока класа. И много, много силна воля и характер, които му помогнаха по нищо да не си проличи, че е в агония от болка от рунд 1.
Джоел Ходжгрийн по прякор Пантерата не беше от калибъра на Тервел. Голяма му беше само устата в интервютата след кантара. Българинът го помете в три рунда, а четвърти нямаше, тъй като Ходжгрийн не посмя да се върне към битката.
След тежкия нокдаун и канонадата от силни удари в края на третия рунд беше ясно, че от синия ъгъл ще развеят бялата кърпа. Това, което никой един от нас, които искахме Тервел да победи и вярвахме в него не знаеше е, че силната болка в ребрата, с която се е боксирал почти от гонга насам, си е предвестник на тежка контузия.
Фрактура на реброто. И позитивно мнение от лекарите, че „все пак трябва да сме доволни“ и че „можело да бъде далеч по-зле“. След почти 4-часов престой в спешното на местна болница в Ориндж Каунти и двучасов обстоен преглед, плюс рентгенова снимка, диагнозата на Тервел беше поставена:
Фрактура на реброто.
Няма страшно. Братя Пулеви са мъжки момчета. Няма нещо, през което да не са минали и обикновено минават двамата, заедно. И сега беше така. Неотлъчно един до друг по време на часовете преди самия мач, по време на решителните минути на концентрация в съблекалнята, заедно в ъгъла на ринга, заедно по пътя към ринга под звуците на „Притури се планината“ – песен, която те кара да настръхваш независимо в кой край на света се намираш.
Заедно и в спешното. Сега на Тервел му предстоят няколко месеца пълен покой, през които трябва да се въоръжи с търпение, че ще изпитва силна болка. След това отново влиза в залата, защото до края на годината трябва да направи още един мач. При това, здрав мач, който да го изстреля отново в челото на световната ранглиста в полутежка категория.
Интересно нещо е съдбата. Тази култова зала за бойни спортове в Ориндж Каунти, която постоянно е домакин на бокс, ММА и други активности от смесените бойни изкуства – „Хангара“, сякаш от нея тегне някаква прокоба над братя Пулеви.
През 2019 г. двамата едва оцеляха в нейния ад. Тогава Тервел победи Мич Уилямс в много тежък двубой, след който се оказа, че е със счупена ръка. Фрактура, получена в хода на мача.
След Тервел пък на ринга в „Хангара“ се качи и Кубрат. Богдан Дину му отвори изумителна аркада, кръв се лееше като из ведро по пода, но Кобрата просто се вбеси и знаейки, че няма как да изкара с тази глава и в това състояние до края на 12-те рунда, тръгна да гази Дину и го завря в миша дупка.
А да не ви напомням пък после какво се случи в съблекалните на „Хангара“, където една напориста американска репортерка си изроси онази прословута целувка, известна като целувката на Суши.
Но да се върнем към „Хангара“ и към Пулеви. Невероятна българска подкрепа, български знамена се вееха от всеки вход и на всеки ред. Просто братята са обичани спортисти зад граница. Всички им се радват, от възрастни – до деца. Всички искат да се докоснат до тях, да се снимат с тях, да поговорят с тях. А това за Тервел и Кубрат никога не е било в тежест.
Сега, пътищата на двамата се разделят. Кубрат остава в САЩ, защото му предстоят може би два месеца усилени тренировки. Подготвя се за мач в началото на лятото и очаква скоро да има име на съперник и място на мача. Вероятно битката ще се проведе в САЩ, където той вече има добри позиции.
Тервел потегля при първа възможност, когато здравословното му състояние позволи обратно към България. Нетърпелив е да се прибере у дома, при своята Диана и синовете им Калоян, Аспарух и Самуил. Желаем му от сърце това да се случи с първия възможен полет, така, че да посрещне Великден заедно със своето семейство.
Кобрата няма да има този шанс. Двете му малки дечица – дъщеричката Христина и момченцето му Спартак, което се роди през февруари, той ще успее да прегърне след около 60-90 дни.
Времето и за нас, за мен и за моя колега-оператор Петър Стоев на американска земя, изтича. Скоро поемаме по обратния път към дома. Десет дни, изпълнени с емоции, пътешествия, много смях и настроение в компанията на Пулеви, които бяха наши домакини. Опитахме се да разкажем всичко, което ни се случваше и да ви дадем възможност да го съпреживеете и вие.
Не всеки ден се случва български спортисти да се радват на такъв респект и почит на хиляди км от родината. Особено, когато говорим за професионален бокс и за Америка – страната, където профибокса е на особена почит и с богата история. Фамилията Пулев отвъд океана звучи гордо и с чест, вдъхва уважение и възхищение.
