България разчита на теб. Вече 15 години чува тези думи. Те провокират в него усещане за привилегия, отговорност и чувство, което остава непроменено от първия ден. Звучи като изтъркано клише, на което ни става все по-трудно да вярваме. Но и не и за него.
Цветан Соколов – лицето на волейбола ни пред света в последното десетилетие. Със своите 32 години, капитанът на националния отбор напълно осъзнава, че времето, което му остава в любимата му игра, е много по-малко от онова, което е преживял на терена.
„Времето си лети, годините си минават. Радвам се на всичко това, което се случва по време на мач, дори и на негативните емоции, защото те учат. Гледам да грабя с пълни шепи.“
Соколов се присъедини към подготвителния лагер на националния ни отбор за световното в края август, след като пропусна мачовете от Лигата на нациите. Както повтаря няколко пъти по време на срещата ни – „просто тялото ми вече не издържа“.
„На 32 години, с 2 операции и какви ли не травми... Но докато тялото ми позволява, бих се радвал да участвам в първенствата. Въпросът е, че както примерно тази година, нямах физическата възможност да участвам на VNL. Чувствам се доста добре сега, тренирам пълноценно. Цялата идея на тази почивка беше именно това. Силно казано почивка, защото прекарах доста от нея в терапии, за да може сега да съм добре и да се подготвям пълноценно за световното“, добавя диагоналът.
Различна атмосфера и повече спокойствие. Това според капитана е разликата след назначаването на новия селекционер Николай Желязков. Езиковата бариера я няма, а отборът играе с повече самочувствие преди световното. Там България е в група с домакина Полша, САЩ и Мексико.
„Срещу Полша имаме повече шансове, защото с тях винаги играем по-агресивно, не знам защо. През годините се е показало и доказало. Американците играят и стоят много по-тактически и технически от поляците.“
Връщаме се към една от паметните победи на България срещу Полша от 2013 г., когато ги елиминираме на европейското след обрат. 21-годишният тогава диагонал отбелязва 35 точки.
„Да, това беше много хубав мач, защото играхме пред пълна зала в Полша. Никой не очакваше да направим това, което направихме. Всички очакваха Полша да дойде и да ни прегази. Не си спомням колко точки реализирах тогава. Не, никога не е била важна статистиката, важно ми е да печеля. Винаги съм го казвал – не е важно колко точки правиш, а да помогнеш на отбора си да спечели. Дори да направя 5 точки, по-важно е да побеждаваме.“
Соколов не крие, че такива мачове го карат да се връща към едни доста по-различни времена в националния отбор. Често хората говорят за подобни сблъсъци, но както самият той добавя – волейболът е изключително различен отпреди 10 години. С леко намигване към онази 2013-а година обаче, ако има вълшебна пръчица – би си взел само едно нещо от нея.
„Бих си взел само рамото. Все още здраво. В момента не е точно така, както беше 2013-а, но хъсът ми не се е променил. Сега съм по-опитен, а тогава не ме интересуваше дали има двоен, троен блок, далеч по-добре съм технически и тактически.“
Кариерата на Соколов в националния отбор започва с медал от европейското през 2009-а в Турция. Без да предполага тогава, че това ще бъде и единственото му отличие с представителния тим до този момент. По ирония на съдбата, въпреки че през този период България беше домакин на европейско и световно, той пропуска и двете първенства.
„За жалост не успях да играя нито на световното, нито на европейското. През това време се оперирах. Разбира се, да играеш пред родна публика – това е като да имаш още един играч, дава ти самочувствие, дава ти криле, които ги чувстваш вътре на полето. Да чукнем на дърво, надявам се догодина наистина това да се случи – да играя на европейското в България. И не само - надявам се и да спечелим нещо. Мечтата ми е да спечелим нещо голямо с България. Всяка година на клубно ниво печеля нещо, но с националния отбор това не е така.“
Соколов е категоричен, че България е открила своя нов волейболен лидер и неговото име е Александър Николов. „Много важно е да разчиташ на млад състезател, а той показва именно това – че на него може да се разчита. Спокойствието е единственото, което ме изненадва. Той играе спокойно, не се страхува да греши. Много от състезателите се страхуват да грешат. Най-важното е, че той сега играе мачове за медал, което е най-важното за един състезател и за неговата психика.“
Соколов има дълга и успешна кариера в най-силните първенства в света. Категоричен е, че за да искаме успехи в бъдеще, трябва да насочим фокуса към подрастващите, които в последните години са на прицел заради тотално сбъркано управление на българския спорт.
„В Италия на младите се обръща огромно внимание на техническата част. Просто те технически са страшно грамотни, също и тактически. Учат ги още от малки, а мен например ме учеха чак на 18 години. Първото, което научих, е да забивам – не да подавам с две ръце отгоре и отдолу, а да мога удрям топката, това беше най-важното за мен.“
Търпение и време – това иска капитанът за отбора. След световното се надява да не говорим за малката крачка, която отново не ни е достигнала. За финал си пожелава именно България да бъде приятната изненада на световното.
