Футболът със сигурност е феномен, със сигурност е променил света, със сигурност ще продължава да го променя.
Заради футбол са спирани войни - като на Коледа 1914 г., когато германци и англичани си организират мач между окопите, докато трае Първата световна война.
На Балканите пък имаме футболен мач, за който се твърди, че е разпалил цяла война! И заради който се разпада цяла страна.
През ХХ век Югославия изглежда като еталон - социалистическа страна, която е отворена на Запад и развива земеделие, индустрия и туризъм. Привидно всички югославяни от обединените Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, както и двете автономни области тогава Косово и Метохия (днес държавата Косово) и Войводина живеят под мотото за "Братство и единство", а лицето на страната е другарят Йосип Броз - Тито.
Светът в края на ХХ век обаче се променя и на преден план излиза желанието за национална идентичност, потискано с години от политически репресии. Югославия отслабва след смъртта на Тито през 1980 г. Вътрешните борби за власт са толкова жестоки, че престъпността започва да взима връх.
И така се стига до 13 май 1990 г., когато един срещу друг на футболния терен трябва да се изправят Динамо Загреб и Цървена звезда. Футболен залог в мача няма, тъй като белградският отбор си е осигурил шампионката титла няколко дни преди това.
Феновете на двата тима открай време таят неприязън едни към други. Често се стига до боеве между агитките и сблъсъци на трибуните. В условията на толкова тежки неразбирателства и националистически настроения от началото на 90-те години на ХХ век, поредният скандал е неизбежен. А всичко започва преди срещата.
3000 привърженици на Цървена звезда пристигат в Загреб предвождани от Желко Ражнатович-Аркан. След година той ще се превърне в един от командирите на сръбските доброволчески отряди, които воюват за запазване на териториалната цялост на бивша Югославия. В неговите редици ще се запишат предимно фенове на белградския гранд.
Месеци преди това "Звездашите" обаче ще опитат да подразнят агитката на Динамо и най-върлите фенове от "Бед Блу Бойс". Пристигайки пред стадион "Максимир", те скандират "Ще убием Туджман!" (б.а. - Франьо Туджман е бивш президент на Хърватия и един от предводителите на движението за независимост на страната) и "Загреб е Сърбия!".
Точката на кипене феновете достигат на стадиона. Сръбските привърженици са настанени в долната част на съоръжението, а на балкона са хърватските. Стига се до чупене на седалки, хвърляне на бутилки и камъни. И така, докато феновете не нахлуват на терена. Мачът не е започнал, футболистите на Звезда са в съблекалнята, а тези на Динамо са излезли за загрявка.
Полицията се намесва, за да прекрати размириците. Футболистите на домакините се опитват да бранят своите фенове, като в този момент се "ражда" знаменитата снимка, на която Звонимир Бобан от Динамо рита служител на реда, хванал привърженик от "Бед Блу Бойс". Заради това свое действие футболистът е изваден от националния отбор на Югославия за предстоящото световно първенство, но в Хърватия става национален герой.
"Реагирах на тази голяма несправедливост, която се случи и беше толкова очевидна. Човек, който има минимално достойнство и изпитва национална гордост не може да гледа безучастно", разказва след години той.
Сблъсъците се местят пред "Маскимир", където все повече полицаи са мобилизирани, за да разтърват сърби и хървати. Равносметката е шокираща - около 200 ранени, повече от които полицаи, задържаните са 100 души.
И двете страни и днес имат различни версии за боя. Според сърбите, хърватите са ги провокирали, а Франьо Туджман е бил в основата на организацията. Според хърватите, Аркан и феновете на Звезда си били натоварени със задачата да създадат безредици от Свободан Милошевич - председател на Председателството на Централния комитет на Съюза на комунистите в Югославия. Целта е ясна: да се повиши напрежението, за да бъдат оправдана агресията, според едните на югославската полиция, а според другите - на сепаратистки настроените хървати.
Един мач, стотици ранени и началото на една от най-кървавите войни в новата история на Европа - между 20 000 и 40 000 убити, стотици хиляди разселени и милиони разбити животи.
