Понякога животът се променя за секунди. Уругвайският нападател Дарио Силва губи част от десния си крак... заради едно парче торта.
Да — звучи невероятно. Но е истина.
През 2006 г., докато шофирал по магистралата, той се навел за миг да вземе паднал десерт до педалите. Разсейване. Удар в мантинелата. Кома. Ампутация.
„Разсеях се, опитвайки се да го стигна, и се блъснах в мантинелата.“
След удара краката му останали заклещени в смачканата кола. Успял да се измъкне през прозореца… и после всичко потънало в тъмнина.
Футболистът, когото феновете на Каляри наричали „Са Пибинка“ – малката маймунка, защото никога не стоял неподвижен на терена, изведнъж останал без най-силното си оръжие – движението.
Семейството му го върнало към живота.
„Когато видях страданието на близките си, това ми даде сили да продължа.“
След кариера в Каляри, Еспаньол, Малага, Севиля и националния отбор на Уругвай, след голове, световно първенство и почти осъществен трансфер в Реал Мадрид — най-трудният му мач започнал извън терена.
След края на футбола работил дори като сервитьор в пицария на приятел в Малага. „Имаше нужда от помощ. Предложих му да работя при него.“
Животът му обаче не свършил с инцидента. Напротив.
През 2012 г. дори получил шанс да участва в Параолимпийските игри в Лондон като състезател по гребане. „Дори и без крак можеш да бъдеш щастлив.“
Днес Дарио Силва живее в Монтевидео, баща е на пет деца и работи като скаут за Кадис, търсейки нови таланти в Южна Америка.
Някога е мечтаел за Милан. „Гулит и Ван Бастен бяха моите идоли.“
