Футболистките от женския национален отбор на Иран предизвикаха глобален отзвук, след като запазиха мълчание по време на националния химн преди мача срещу Република Корея от Купата на Азия. Срещата се проведе в понеделник, но този кратък момент на тишина се превърна в символ на неподчинение.
Само дни по-рано Иран беше разтърсен от съвместна военна атака на САЩ и Израел. Светът следеше внимателно откриването на турнира в Австралия, когато камерите се спряха върху иранските футболистки. Докато химнът звучеше, те стояха неподвижни и мълчаливи.
Ситуацията стана още по-напрегната, след като се появиха първите информации, че при атаката е бил убит върховният лидер на Иран – аятолах Али Хаменей. В този контекст жестът на футболистките придоби още по-голямо значение, но и огромен риск.
A defying silence
— Throwback Iran (@Tarikh_Eran) March 2, 2026
The Iranian women’s football national team REFUSED to sing the anthem of the Islamic regime.
Side note: By the time their next game comes up, they probably don’t even have to wear those hijabs anymore. pic.twitter.com/YrqJaYpnln
Реакцията от Техеран не закъсня. По иранската държавна телевизия водещият Мохамад Реза Шахбази – един от най-известните пропагандни гласове на режима – остро осъди действията им. Той ги нарече „военни предатели“ и заяви, че с такива хора „трябва да се действа много по-строго във военно време“.
„Белегът на срама и предателството трябва да остане на челата им“, заяви той в ефир.
В Иран обвинението в предателство е едно от най-тежките престъпления и може да бъде наказано със смърт.
Натискът върху отбора се усети почти веднага. В следващия мач – срещу Австралия – картината беше напълно различна. Иранките този път изпяха националния химн силно и отдадоха чест.
Според източници, близки до отбора, това не е било доброволно. Твърди се, че момичетата са били поставени под постоянно наблюдение от служители по сигурността, че контактите им със семействата им са били силно ограничени, а мобилните им телефони – отнети.
Още по-тревожни са твърденията, че семействата им в Иран са се превърнали в своеобразни заложници. В тази ситуация пеенето на химна е било единственият начин футболистките да се опитат да защитят близките си.
Докато съдбата на отбора остава несигурна, призивите за международна намеса се засилват.
Иранският журналист в изгнание Али Борнаей публично призова австралийския външен министър Пени Уонг да предостави спешно убежище на футболистките, предупреждавайки, че животът им е в „непосредствена опасност“.
Подобна позиция изрази и Съветът за бежанците, чийто лидер заяви, че е „очевидно, че членовете на отбора са в риск, ако бъдат принудени да се върнат в Иран“.
Сега съдбата на тези жени може да се реши не само на терена. Последният им мач срещу Филипините може да се окаже не просто спортно събитие, а момент, който ще определи бъдещето им – далеч отвъд футбола.
