Да бъдеш син на Майкъл Оуен. Това върви в комплект с непрекъснати очаквания и вечно повтарящия се въпрос: "И ти ли ще станеш футболист като баща си?"
Като малък Джеймс демонстрира обещаващи качества на терена. Мечтата му обаче се изпарява за миг- едва на 8-годишна възраст е диагностициран с рядко дегенеративно очно заболяване. Болестта на Щаргардт се предава генетично и се среща при 1 на 20 000 деца. Към момента няма лечение.
Зрението на Джеймс прогресивно се влошава през тийнейджърските му години. Днес той вече е "клинично" сляп.
"Хората очакваха от мен да тренирам футбол и аз наистина се наслаждавах на играта. Стигна се обаче до момент, когато трудно виждах къде е топката. Загубих удоволствието, защото исках да бъда най-добрият", споделя 17-годишното момче пред Mail Sport.
Оказва се, че не само синът е принуден да отговаря на онзи вечно повтарящ се въпрос. "Често се налага едва ли не да се извинявам, че той не играе. Не се ли интересува от футбол, питат ме хората. И тогава трябва да им обяснявам всичко отначало и да водя разговор, който определено не желая да водя", откровен е Майкъл Оуен.
"Когато някой се доближи в кръчмата и ме пита дали синът ми върви по моите стъпки, искам просто да сменя темата. Докато зрението му беше наред и виждаше ясно топката, той беше наистина добър. Казвах на всички, че има шанс да стане професионалист. Но след диагнозата той постепенно се отказа. Справи се добре с наистина трудно изпитание."
На Джеймс се налага да порасне по-бързо от връстниците си. "Когато футболът вече не беше възможен, трябваше да го заменя с нещо алтернативно. Досега не знаех какво да бъде, но вече искам да се захвана с бизнес и да осигуря бъдещето си, когато един ден имам семейство. Като по-малък често се самосъжалявах. Защо аз? Не мога да шофирам и още куп други неща. Емоциите обаче не променят нищо. Налага се просто да продължиш напред."
А да си родител в тази ситуация сякаш е още по-тежко. "Искаш да поемеш цялата тежест върху себе си, но това е невъзможно. Чудех се каква работа може да си намери. Не е честно да има по-малко възможности от останалите млади хора. Отделно се налагаше да влиза непрекъснато в болница. Очите му пареха и той крещеше от болка."
