Светът на спорта остана без най-възрастния олимпийски шампион!
На 99 години от този свят си отиде футболистът Никита Павлович Симонян - олимпийски шампион от Мелбърн 1956 г. с тима на СССР и голмайстор номер 1 в историята на Спартак Москва.
Той бе и най-възрастният спортист, притежаващ златен медал от най-важното спортно събитие. Симонян носи тази чест за кратко - едва от 30 октомври насам, когато на 101 години почина френският колоездач и шампион от Лондон 1948 Шарл Косте.
Преди дни футболната легенда бе хоспитализиран заради счупен крак в Москва. Близките му разказва, че до късните часове тогава е работил в офиса си в Руската футболна федерация.
Състоянието му обаче бързо се е влошило, което е довело до трагичния му край.
Поклонението ще се състои на 27 ноември на "Лукойл Арена", а погребението е ден по-късно.
Никита Симонян е роден през 1926 г. в Армавир, където родителите му бягат от турския геноцид над арменците, пише ТАСС.
На 16 години Симонян се мести в Москва и преминава в школата на Спартак Москва. Играе за Спартак от 1949 до 1959 г. През това време той завинаги вписва името си в историята на "червено-белите", превръщайки се в голмайстор на клуба със 160 гола – рекорд, който остава ненадминат и до днес. Нападателят печели шампионата на СССР четири пъти с отбора, както и два пъти националната купа. През 1949, 1950 и 1953 г. той става голмайстор на шампионата на СССР.
През 1951 г. е поканен да се присъедини към футболния отбор на Военно-въздушните сили, тогава ръководен от сина на Йосиф Сталин - Василий. По време на една от ваканциите му в Кисловодск, адютантът на Сталин, тогава командир на ВВС на Московския военен окръг, е изпратен за Симонян. Симонян заявява, че не може да си представи да напусне Спартак, но приема да се срещне със Сталин.
„По принцип ме напиха“, спомня си той. „Пиян, съгласих се да отида в Москва, за да видя Сталин", казва преди време Симонян, цитиран от ТАСС.
„Заклех се в пепелта на майка си, че ще играеш за моя отбор“, започна той разговора си с мен. Не разбирах напълно какво ще последва след отказа ми, колко могъщ е той и как може да се справи с мен, но знаех едно със сигурност: няма да напусна Спартак. Затова му казах, че искам да остана", разказва Симонян.
Именно честността на Симонян спечелила сина на Сталин: „И той отговорил: „Каза ми истината в лицето и за това те уважавам. Върви и играй за твоя Спартак, но знай, че можеш да дойдеш при мен по всяко време и аз ще те посрещна с отворени обятия.“ Благодаря ви, че казахте истината", се казва още в информацията на ТАСС.
Симонян се присъединява към националния отбор на СССР през 1954 г. Изиграва само 20 мача, но става олимпийски шампион с отбора през 1956 г. Вкарва 10 гола за съветския национален отбор, включително първия му гол на финал на Световно първенство, отбелязан срещу Англия на турнира през 1958 г.
Симонян завършва състезателната си кариера на 33 години, а след това започва треньорска кариера и ръководи любимия си Спартак в периода 1960-1965 г. и 1967-1972 г. През това време "червено-белите "печелят две шампионски титли и три Купи на СССР. След Спартак Симонян поема ереванския Арарат, с който печели дубъл още в първата си година – шампионата и Купата на СССР.
След Арарат Симонян тренира националния отбор на СССР, Черноморец Одеса и отново Арарат. Със създаването на Руския футболен съюз той започва да работи за него. Симонян е първи вицепрезидент на РФС от 1992 до 1998 г. По-късно е избран за вицепрезидент на организацията, позиция, която заема до смъртта си. Няколко пъти е изпълнявал длъжността президент на РФС.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
