Чували ли сте за стадион, на който ултрасите на домакините и гостите да се намират на една трибуна? Или за клуб, чийто музей се намира в къщата, където е живял някогашния му домакин? А какво ще кажете за такъв, който няма бюст на свой играч или треньор, а на дамата, която в продължение на десетилетия се грижи за кетъринга? Ако не сте, то е време да се запознаете със Суперселяните – прозвището, с което Де Граафшап е известен в цяла Нидерландия.
Отборът от Дьотинхем понастоящем се подвизава във второто ниво на местния футбол и макар и да не парадира със своята идентичност това определено е едно различно място, където може да се насладите на най-великата игра.
Самият клуб е формиран на 1 февруари 1954 г. в резултат на един интересен момент от историята на нидерландския футбол. По това време местната лига е изцяло аматьорска, но когато играещите зад граница професионалисти организират благотворителен мач за финансиране пострадалите от наводненията в северната част на страната, това довежда до опити нейния статут да се промени.
Недоволните клубове създават своеобразна пиратска лига, в която е взето решение да се включи и отбор от Де Граафшап – историческа и географска област, известна още като Ахтерхук. Противно на знамето на областта, наподобяващо като дизайн това на Ямайка, но в зелено-бели цветове, новия клуб избира синьо-бялата разцветка.
За цялата си история клубът изкарва 6 периода в Ередивизи, като най-запомняща е ролята му през 2016 г., когато равенството 1:1 с Аякс лишава амстердамци от титлата. Това кара клубната легенда Сяк Сварт да изнесе една от най-прочутите тиради в нидерландския футбол, в която разкритикува поведението на съперника.
"Тези глупаци се радваха така, сякаш са станали световни шампиони. Сякаш играхме срещу дубъла на ПСВ Айндховен и очаквам те да получат по един телевизор за благодарност. Надявам се да изпаднат възможно най-скоро", заявява крилото, което има 463 мача за Аякс. Думите му обаче се превърщат в своеобразно проклятие.
Тази неделя на "Де Вайверберг" гостуваше Рода Керкраде, като само победа запазваше шансовете на Де Граафшап да се включат в плейофите за промоция. Преди срещата се включваме в специален тур, в който клубния секретар Будевайн Мекинг показваше на чуждестранните гости най-интересните части от стадиона.
Още в самото начало той уточни, че клубът дължи голяма благодарност на местната индустрия, която финансира всяко едно място на имащото 12 600 седалки съоръжение със сума между 5000 и 25 000 евро. Сред хората, явяващи се собственици на стадиона е и една легенда на световния футбол – Гуус Хидинк.
Знаменитият специалист прекарва 3 периода от футболната си кариера в Де Граафшап и подпомага клуба не само финансово, но и със съвети при привличането на играчи. На него е кръстен и талисмана на отбора – зебра, сходна с тази на немския Дуисбург, с когото Де Граафшап е побратимен.
Самият Хидинк е от градчето Варсвелд, което годишно е посещавано от десетки корейски туристи, искащи да видят къде точно е живял човекът, извел страната до полуфинал на домашния Мондиал 2002.
От самия стадион прави впечатление фенската трибуна "Спинекоп". На нея в непосредствена близост до местата на ултрас групата "Бригата тифози" е разположен гостуващия сектор, което създава предпоставки за напрежение. "Ако искате да гледате театър, отидете в Арнем", казва Мекинг.
В последните години враждата между Де Граафшап и Витес измести тази с НЕК Наймеген, но "жълто-черните" в момента са на дъното на Ерсте Дивизи, усещайки последиците от неуспешния бизнес модел на грузинския бизнесмен Мераб Джордания.
Въпреки това абсолютно всички противникови привърженици са добре дошли в заведението, което феновете на Де Граафшап изграждат със собствени средства, за което свидетелстват изложените шалове и фланелки от цяла Европа. В близост до "Де Вайверберг", покрай който минава жп линия, се намира и дома на Тео Вергеер – местният еквивалент на домакина на ЦСКА - Бай Добри.
Именно там понастоящем се помещава клубния музей, като експозицията му отлично допълва серията графити, изрисувани по стените на трибуната Роодберген (определена от нашия домакин като място, където всички претендиращи, че разбират от футбол дават "ценни" наставления на своите играчи и съдиите).
В корпоративните ложи пък е разположен бюст на Лин Кооленбрандер, известна още като Танте Лин. В продължение на десетилетия тя приготвя за гостите на стадиона традиционния сандвич с кюфтета и е живото доказателство, че за живота на един клуб не са важни само играчите и спортно-техническия щаб.
По подобие на други мачове в Нидерландия и този бе предшестван от минута мълчание в памет на англо-американските войници, които преди 80 години освобождават страната от немска окупация.
Фактът, че на стадиона присъстват германски привърженици (Керкраде е разположен точно на немската граница, а местните фенове са побратимени с Алемания Аахен), не прави нещата по-лесни и срещата се забавя заради прехвърчане на искри между двете агитки.
Играчите на домакините следват безпрекословно наставлението "D’ran" ("Дайте всичко от себе си"), което ги посреща при стъпването на терена, и надиграват своя съперник. Головете на Рювен Ниймайер и Джак Купър-Лав са най-малкото, с което Рода се отърва, а комбинацията от интензитет на игра и мощна подкрепа показва, че дори в Ерсте Дивизи се играе футбол, който да привлича внимание.
Феновете на Де Граафшап, които през 2018 г. бяха поставили двойник на Жокера в своя сектор, с нетърпение очакват завръщането на своите любимци сред най-добрите, а предвид казаното дотук може да заключим, че с тях в състава си Ередивизи ще стане още по-пъстра и интересна надпревара.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
