Нейното име е трън в очите на определен кръг български управници и треньори, свързани с плуването. Причините са няколко: вместо да плува за България, от 8 години насам, Екатерина Аврамова го прави под флага на Турция. През 2014 г. взима решението, след като се оказва, че тогавашното ръководство на федерацията е пропуснало да й направи медицинска застраховка.
Тя обаче е с тежка контузия, която поставя на карта кариерата й, а спасението е продължително лечение в клиника в Барселона. Лечението плаща майка, която за пореден път спасява пътя на своята дъщеря в един от най-красивите спортове.
Още през 2009 г. Аврамова напуска България и се мести да живее и да тренира в Англия. Тогава отново майка й се намесва, за да я върне в басейна. Антоанета разпродава всичко, с което разполага в София и рискувайки много, мести бизнеса си в Лондон. В името на това талантът на голямата й дъщеря в плуването да не бъде пропилян.
"Тогава не исках да чувам за басейн. Бях се отказала от плуването. Току-що се бях завърнала от състезание, в което се очакваше от мен да бъда сред фаворитите, аз завърших предпоследна", споделя плувкинята, която беше гост на Петър Бакърджиев в спортния подкаст на bTV.
Отношенията й с настоящия национален селекционер Кристиян Минковски са особени. Според Екатерина, той е една от причините тя да избере Англия, а впоследствие и Турция: "Може би все пак трябва да му благодаря, защото ако не беше той, аз може би никога нямаше да стана плувкинята, която съм днес, нямаше да замина за Англия."
Още при първото си завръщане в България след отпътуването си за Лондон, Аврамова прави фурор на държавното първенство по плуване у нас като печели безапелационно трите титли, в трите гръбни дисциплини: на 50, 100 и 200 метра.
Нещо повече: прави го, чупейки с лекота и трите национални рекорда в тези дисциплини: "Тези рекорди стояха повече от 25 години. Аз се върнах, плувах страхотно и изумих всички. Дори първият ми треньор ме попита тогава: какво са ти давали в Англия?"
Тези рекорди стоят недокоснати и до днес. Не са по силите на нито една българска плувкиня, въпреки че Катето отдавна не плува за България.
"Страхувам се да ме проверяват за допинг, когато съм в България. Не, защото не зная какво съм взимала като медикаменти, а защото се притеснявам как ще бъде взета пробата. Последният път, когато вече станаха скандалите с федерацията, ме провериха тук, на състезание на Дианабад. Имаше куп нередности, тогава сигнализирах и международната централа. В чужбина съм напълно спокойна. Наскоро ме провериха в Лондон. Световната антидопингова агенция изпрати до дома ми допинг ченге от Германия", разкрива плувкинята.
За своя пръв треньор Жорж Станкович, Екатерина говори с безкрайно уважение и много признателност:
"Той ме е изградил, той е поставил основите ми. Благодарна съм му, защото той ме научи как се тренира. Когато отидох в Лондон, аз имах база, която само надградих."
Днес Аврамова, която има зад гърба си две олимпийски участия: в Лондон 2012 все още за България и в Рио 2016 вече от името на Турция, е категорична:
"Днес плувам много по-добре, отколкото преди 5-6 години. Много по-различна съм. Защото в мен има отдавна един друг, вътрешен глас, който казва: бъди умна, внимавай какво правиш, тренирай колкото трябва, пази тялото си."
Какво продължава да я мотивира, освен болката от изпуснатото буквално на косъм трето поредно олимпийско участие в Токио и мисълта, че Париж 2024 наближава?
"Стремежът да вървя напред и да ставам все по-добра. Когато съм на старт, аз не се водя от мисълта, че непременно трябва да спечеля. Но в мен има един глас, който ми повтаря колко много мразя да губя."
Радостта в дните й идва от споделените моменти със семейството и с приятелите. Това лято за първи път Екатерина има време за почивка и за ваканция. Болезнената загуба на любимата й баба, на която е кръстена през зимата, я кара да търси и намира повече време, в което да е близо до дядо си.
"Навремето дядо ми ме караше до басейна, днес не пропуска нито едно мое интервю, гледа на запис всички мои стартове, защото вече му е трудно да идва на басейна. Звъни ми по телефона, докато не вдигна. Понякога по 7-8 пъти, но го обичам безкрайно. Винаги съм имала пълна подкрепа от семейството си."
А докато ние публикуваме този епизод от спортния подкаст, Аврамова вече би трябвало да е пристигнала във Виетнам, където я очаква една приказна ваканция с приятелки.
